Спирането на военната помощ за Украйна не е просто външнополитически завой. Това е стратегическа грешка, която пряко засяга сигурността на България. Това написа съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев след като рано министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че не предвиждат предоставяне на повече въоръжение на украинската армия.
Публикуваме цялата позиция без редакторска намеса:
Днес Европа се променя. Войната на Русия срещу Украйна ускори процеси, които преди изглеждаха далечни – обща европейска отбрана, общи поръчки за въоръжение, обща отбранителна индустрия, по-силна координация между държавите. И в този момент България рискува сама да се извади от ядрото на европейските решения.
Военната помощ за Украйна не е благотворителност. Тя е инвестиция в това Путин да бъде спрян възможно най-далеч от границите на ЕС. Въоръжението, което сме изпратили на Украйна не е дарение. То е заплатено на България от Европейския механизъм за мир, по който вече получихме стотици милиони. Отделно сме продали оръжие и боеприпаси за над € 6.5 млрд., влезли в българската икономика.
Когато една държава от ЕС казва: „Ние повече няма да участваме“, тя не става по-миролюбива, а по-малко значима.
В Европа вече се оформя разделение не само на богати и бедни, не само на Шенген и извън Шенген, не само на еврозона и извън еврозона. Оформя се ново разделение – между държавите, които носят отговорност за сигурността на континента, и държавите, които се снишават.
Това е истинската „Европа на две скорости“. На първата скорост ще бъдат държавите, които участват в общите отбранителни политики, в новите индустриални проекти, в решенията за въоръжаване, логистика, киберсигурност, защита на граници и Черно море. На втората скорост ще са всички останали.
Опасността за България е огромна. Не защото ще изпратим или няма да изпратим няколко склада със стара съветска техника. А защото с такъв сигнал казваме на партньорите си да не разчитат на нас, когато става дума за най-важния въпрос – сигурността на Европа. А когато не могат да разчитат на теб, не те канят на масата, на която се вземат решенията, не те включват в големите проекти, не ти дават тежест при разпределянето на ресурси, не те питат, когато се чертае бъдещата архитектура на сигурността.
Това е огромен риск пред страната за поставянето ни в периферията на ненадеждните в момент, в който Европа се реорганизира и поема отговорност за сигурността си.
