С първо четене на промените в т.нар. удължителен бюджет за 2026 г. парламентът даде възможност на Министерския съвет да поеме нов дълг до 3,8 млрд. евро. За предложението гласуваха 135 народни представители – от „Прогресивна България“ и ДПС, против се обявиха 29 депутати от „Демократична България“ и „Възраждане“, а 29 се въздържаха – от ГЕРБ‑СДС и „Продължаваме промяната“. Между двете четения срокът за внасяне на предложения е пет дни.
Целта на законопроекта е да запълни пропуските в действащото законодателство до приемането на редовния държавен бюджет за 2026 г., в който ще бъдат фиксирани конкретните ограничения за държавния дълг, както максималният размер на нов дълг през годината, така и общият дълг към края на годината, обяснява Министерският съвет.
С поправката се предвижда правителството да може да емитира нов дълг както на международните капиталови пазари чрез средносрочната програма за емитиране на дълг, така и краткосрочни държавни облигации до 3,8 млрд. евро, изплащащи се до края на бюджетната година. Това позволява навременно обезпечаване на краткосрочните задължения и минимизира рисковете за бюджета, свързани с временен недостиг на ликвидност заради различната падежна структура на приходите и разходите.
Промените позволяват още на Министерския съвет да проведе преговори и да сключи със Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3,2617 млрд. евро по Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE)“ за укрепване на европейската отбранителна промишленост, при условие последваща ратификация.
Според данни на БНБ, към 31 май 2026 г. депозитите, управлявани от Министерството на финансите, възлизат на 4,4 млрд. евро, като от тях 2,4 млрд. евро са в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на пенсионната система („Сребърен фонд“). Разполагаемите средства извън Сребърния фонд са 2 млрд. евро, достатъчни за пенсии, разходите на първостепенните разпоредители с бюджет, трансфери за общини и плащания по Механизма за възстановяване и устойчивост. Очакваният пик на плащанията по НПВУ в периода юни–август 2026 г., свързан с големи капиталови инвестиции в енергетика, транспорт и социална сфера, вероятно ще доведе до отрицателно бюджетно салдо за юни, което ще намали наличния ресурс към 30 юни 2026 г.
При второто четене миналата седмица мнозинството от „Прогресивна България“ се отказа от предложението си да се увеличи таванът на дълга, но същия ден Министерският съвет одобри законопроект за повишаването му до 3,8 млрд. евро.
