Народно събрание прие на първо четене промените в Кодекс за социално осигуряване, с които се въвежда мултифондов модел в допълнителното пенсионно осигуряване. Законопроектът е внесен от Министерски съвет и беше гласуван на първо и второ четене в рамките на едно заседание.
„За“ промените гласуваха 103 народни представители от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, „ДПС-Ново начало“ и АПС. Против бяха 37 депутати от „Възраждане“, „БСП-Обединена левица“ и „Величие“, а седем се въздържаха. Срокът за предложения между двете четения е три дни, като се предвижда текстовете да влязат в сила от 1 януари 2027 г., обясни председателят на социалната комисия Деница Сачева.
С въвеждането на мултифондовия модел осигурените лица ще могат да избират как да се управляват пенсионните им спестявания според своята толерантност към риск. Предвижда се създаването на подфондове с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен. При стратегия „жизнен цикъл“ лицата до 50 години ще бъдат в динамичен подфонд, след това ще преминават към балансиран, а три години преди пенсиониране – към консервативен, който цели запазване на натрупаните средства.
Промените предвиждат и нови допустими инвестиции, по-високи капиталови изисквания и засилена кадрова обезпеченост на пенсионноосигурителните дружества. Механизмът за гарантиране на минималната доходност се заменя с пазарен показател (бенчмарк). Заложено е и поетапно намаляване на удръжката от осигурителните вноски в рамките на 10 години, както и въвеждане на двукомпонентна такса – фиксирана част върху активите и променлива част, обвързана с постигнатите инвестиционни резултати.
Зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев посочи, че законопроектът е изготвен след цялостен преглед на модела на допълнителното пенсионно осигуряване и дава по-голяма свобода на осигурените при управлението на техните средства.
От опозицията обаче изразиха опасения. Представители на „Възраждане“ заявиха, че рискът остава за гражданите и поставиха под въпрос нивото на таксите и липсата на минимални граници за инвестиции в акции. От „БСП-Обединена левица“ определиха промените като „рискован експеримент“, а „Величие“ настояха за предварителна ревизия на управлението на пенсионните фондове.
В подкрепа на реформата Хасан Адемов заяви, че в текста няма разпоредби, които да са против интересите на осигурените лица, и подчерта необходимостта от модернизиране на системата предвид демографските предизвикателства. Даниел Лорер отбеляза, че чрез публично-частни партньорства фондовете могат да участват и във важни инфраструктурни проекти, като регулаторът трябва да следи за концентрация на инвестициите.
Дебатът около реформата остава остър, но мнозинството в парламента даде зелена светлина на промените, които ще определят начина на управление на пенсионните спестявания на милиони български граждани.
