Минималната работна заплата да се определя по нов механизъм, който отчита инфлацията, ръста на възнагражденията и производителността на труда. Това предвиждат промени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обсъдени от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Проектът беше представен от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова, съобщава „Фокус“.
Според предложението минималното възнаграждение ще се определя в диапазон между долна и горна граница. Долната ще съответства на минималната заплата за текущата година, а горната ще се изчислява по формула с четири показателя.
Те включват изменението на цените на стоките от малката потребителска кошница, годишния ръст на медианната и средната брутна работна заплата, както и средното изменение на производителността на труда за последните десет години.
Всеки от показателите ще има еднаква тежест при изчисленията.
„Всеки един от показателите, както се бяхме договорили, е с равна тежест от 25%, с което считаме, че се осигурява баланс между социалните и икономическите функции на минималната работна заплата“, заяви министър Ефремова.
Новият механизъм предвижда определянето на минималната заплата да преминава през два етапа. До 15 май синдикатите и работодателите ще водят преговори за размера ѝ, а до 15 август Министерският съвет ще определя окончателната сума за следващата година.
На всеки три години ще се извършва и оценка дали минималното възнаграждение е адекватно, като в процеса ще участват социалните партньори.
Проектът предвижда промени и при допълнителното заплащане за нощен труд. Предлага се да отпадне фиксираният минимален праг от 51 евроцента на час, като се запази изискването възнаграждението да бъде не по-малко от 0,15% от минималната работна заплата.
По думите на социалния министър за 2026 г. това означава допълнително заплащане от поне 93 евроцента за всеки отработен нощен час.
