Условията за майчинство, размерът на отпусканите средства и продължителността на отпуска няма да бъдат променяни. Това заяви народният представител от „Прогресивна България“ Константин Проданов по време на брифинг в Народното събрание.
Изявлението му идва след коментар на неговия съпартиец Владимир Николов, който по-рано през деня посочи, че се обсъжда възможност за съкращаване на периода на майчинството.
Проданов категорично отрече подобни твърдения и подчерта, че въпросът за майчинството изобщо не е бил поставян за обсъждане. По думите му основният проблем е липсата на достатъчно държавна намеса по отношение на недостига на места в детските градини и яслите. Според него, преди да се предприемат каквито и да било промени в условията или финансирането на майчинството, държавата трябва да осигури достатъчно места, така че нито едно дете да не остава без достъп до ясла или детска градина.
„В бъдеще ще предложим допълнителни стимули за майките, които желаят да се върнат на работа преди изтичането на втората година от майчинството. Целта е това да става при още по-благоприятни условия от действащите в момента“, заяви той.
Бюджет 2026
Проданов обясни, че от ПБ предлагат три основни корекции в бюджета на страната. Първата предвижда намаляване на държавната субсидия за политическите партии за всеки получен глас.
„В момента субсидията възлиза на 4,09 евро на глас, а нашето предложение е тя да бъде намалена на 3 евро. Промяната ще влезе в сила от датата на полагане на клетва от новия парламент – 30 април тази година“, посочи той.
По думите му, освен че ще доведе до бюджетни икономии, мярката има за цел да покаже, че политиците също поемат своята част от отговорността в условията на трудна финансова ситуация. Според него, когато се налагат ограничителни мерки, е важно политическата класа първа да даде пример за дисциплина и солидарност. Той уточни, че предложението ще бъде разгледано във вторник от съответната парламентарна комисия.
Проданов отбеляза още, че като най-голяма парламентарна група именно те ще понесат най-голям финансов ефект от промяната.
Втората предложена корекция е свързана с лимита на държавния дълг.
Той припомни, че съгласно Закона за публичните финанси държавата има право да поема нов дълг единствено за рефинансиране на съществуващи задължения с настъпващ падеж. По думите му през настоящата година това вече е направено чрез поемане на дълг под формата на държавни ценни книжа в размер на около 1,4 млрд. евро, с които са покрити стари задължения за същата сума.
Депутатът поясни, че нито действащият удължителен закон, нито Законът за публичните финанси позволяват пряко използване на заемни средства за покриване на текущи разходи или за инвестиции.
„Необходимостта от промяната е свързана с възможността Министерството на финансите да осигури допълнително дългово финансиране в размер на 3,8 млрд. евро. По-голямата част от тези средства ще бъдат използвани за предварително финансиране на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Основната част от плащанията по ПВУ предстои именно през тази година. До 31 август, когато трябва да приключат всички разплащания, за да могат впоследствие да бъдат възстановени, предстоят плащания в размер на 4,4 млрд. евро“, каза Проданов.
Третото предложение е свързано с така наречените COVID добавки към пенсиите. Първоначално размерът им е бил различен, но впоследствие е фиксиран на 60 лева месечно. Според Проданов това е временна социална подкрепа, а не част от осигурителната система, поради което включването ѝ в размера на пенсиите не е било най-удачното решение. С течение на времето обаче тя се е превърнала в постоянен елемент от пенсионните плащания.
Той подчерта, че тези средства няма да бъдат отнемани от настоящите пенсионери. В същото време отбеляза, че подобни социални плащания нарушават принципа на осигурителната система, според който размерът на получаваните права трябва да бъде обвързан с направените осигурителни вноски. По думите му това отслабва доверието в системата и намалява мотивацията на хората да се осигуряват върху реалния размер на доходите си.
От „Прогресивна България“ предлагат COVID добавката да остане непроменена за настоящите пенсионери. След 1 юли обаче тя няма да бъде индексирана по швейцарското правило, тъй като този механизъм се прилага за пенсии, основани на осигурителен стаж и възраст, а не за социални плащания. Освен това за пенсиите, отпуснати след 1 юли, COVID добавката няма да бъде включвана, тъй като е била въведена като временна антикризисна мярка, а пандемичната ситуация вече е приключила.
