На съвременното работно място у нас вече съжителстват представители на пет различни поколения, чиито ценности, мотивация и отношение към труда и технологиите се различават съществено. Това се посочва в становище на Икономическия и социален съвет (ИСС) на тема „Мерки за управление на възрастовите различия на работното място в контекста на конкурентоспособността на предприятията в България“, разпространено от пресцентъра на институцията.
Експертите подчертават, че демографските процеси значително променят структурата на работната сила и все по-често водят до предразсъдъци, нетолерантност и напрежение между поколенията. Според тях това влияе негативно върху екипната ефективност, мотивацията и стабилността на персонала. Документът настоява институциите, работодателите и социалните партньори да изграждат толерантна и подкрепяща работна среда, съобразена с нуждите на всички възрастови групи.
ИСС призовава за незабавна ратификация на Конвенция №190 на Международната организация на труда (МОТ), която регламентира мерките срещу насилие, тормоз и дискриминация на работното място. Предпочитането на едно поколение пред друго е определено като дискриминационна практика, която не води до устойчиви резултати. Опитът на водещи икономики показва, че организациите, които ефективно управляват различията, постигат по-висока рентабилност и по-успешно привличат таланти.
Според данните на ИСС населението в трудоспособна възраст у нас е намаляло с 19,1% за периода 2011–2021 г. Медианата възраст на работната сила се е увеличила от 41,5 години през 2010 г. до 45,7 години през 2024 г. Ако тези тенденции продължат, през 2050 г. работещите в България ще бъдат средно на 50–60 години. В същото време икономически неактивните хора на възраст 15–64 години, които нито учат, нито работят, са над 600 000.
На заседанието си ИСС прие и анализа „Финансирането на българската здравна система“, който откроява сериозни структурни слабости. Доплащането от пациентите у нас достига 37% от всички разходи за здраве – повече от два пъти над средното за ЕС. Общите разходи за здравеопазване са 7,5% от БВП, значително под европейските нива. Над 30% от бюджета на НЗОК отива за лекарства при средно 17–18% в ЕС, докато средствата за профилактика са едва около 2%. ИСС предлага увеличаване на финансирането за превенция до поне 5%, ограничаване на задлъжнялостта на болниците, по-строг контрол върху лекарствените разходи и по-справедливо заплащане с цел задържане на кадри.
Съветът прие и анализ за нуждите на предприятията и работниците за адаптация към зеления преход, кръговата икономика и дигитализацията. Председателят на ИСС Зорница Русинова подчерта в своя лекция през октомври, че изкуственият интелект и цифровизацията са сред ключовите приоритети на Съвета и все по-значим фактор за конкурентоспособността на европейската икономика.
