Докладът на Сметната палата за Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) разкрива дългогодишни порочни практики при възлагането и финансирането на пътното строителство. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков пред журналисти.
По думите му констатациите представляват „анатомията на управлението на ГЕРБ от 2009 до 2025 година, заедно с всички сглобени сглобки от пет години насам“.
Шишков припомни протестите на пътностроителните фирми през 2021 г., когато държавата им дължеше над 800 млн. лева за възложени дейности без осигурено финансиране. Според него същите практики са продължили и през 2024 и 2025 г. чрез сключване на договори и допълнителни споразумения.
„Пак имаме възложено строителство, пак имаме строителство, което е изпълнено, за което обаче няма осигурено финансиране, и пак има задължения на държавата към пътните фирми“, заяви министърът, цитиран от Нова тв.
Според одита на Сметната палата за периода от януари 2020 г. до май 2026 г. АПИ е сключила договори на стойност над 18,2 млрд. лева при разполагаем бюджет от 11,4 млрд. лева. Поетите ангажименти надхвърлят наличния финансов ресурс с близо 6,8 млрд. лева.
Проверката установява още забавено одобряване на документи за вече извършени дейности, недостатъчен контрол и липса на ясни правила за разплащане с изпълнителите.
Шишков коментира и причините Управителният съвет на АПИ да не е подписвал сертификатите за извършените ремонти.
„В момента, в който ги приемат, трябва да поискат фактури от фирмите. В момента, в който поискат фактури от фирмите, дефицитът в България става различен. Това е част от прикрития дефицит“, заяви той.
Министърът посочи, че по редица подобни случаи са подавани сигнали до компетентните органи, и призова прокуратурата да предприеме действия.
Във връзка с констатираната липса на основни методики и правила за работа в АПИ Шишков съобщи, че вече е предложена нова структура на агенцията, която предвижда съкращаване на щатни бройки. След реорганизацията ще бъдат разработени и нови правила за функционирането ѝ.
Регионалният министър коментира и обществената поръчка за обходния път на Кресна, част от автомагистрала „Струма“.
По думите му параметрите и цената на проекта са били определени от предишни правителства, а прекратяването на процедурата би довело до съдебни претенции от страна на изпълнителя.
Шишков обясни, че при подобно развитие държавата би рискувала да загуби средства от съдебни спорове, да забави проекта с около две години и впоследствие да плати още по-висока цена при нова обществена поръчка.
