Ново икономическо изследване и серия анализи предизвикаха оживен дебат между икономисти от САЩ и Европа относно реалното благосъстояние на домакинствата от двете страни на Атлантика.
Повод за спора стана фактът, че през 2025 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението в Мисисипи – най-бедният американски щат – достига близо 55 000 долара. Така показателят почти се изравнява с този на Германия – най-голямата икономика в Европа.
Според анализ на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг това е поредният знак, че икономическата разлика между Европа и Америка става все по-видима.
Темата предизвика сериозна дискусия и в Уолстрийт джърнъл, където колумнистът Джоузеф Стърнбърг поставя въпроса дали европейците осъзнават колко сериозно изостават икономически от САЩ.
Нобеловият лауреат Пол Кругман защитава европейския модел, като подчертава, че БВП не е единственият критерий за качество на живот. Според него Европа предлага по-дълга продължителност на живота, по-ниски нива на насилие и по-добра социална защита.
Други икономисти обаче смятат, че технологичното лидерство на Америка вече създава огромна разлика в производителността и богатството. Особено силно влияние оказват гиганти като Microsoft, Apple, Meta и Nvidia.
Според икономиста Луис Гарикано именно технологичният сектор е основният двигател на американското предимство. Той посочва, че високите доходи в компаниите от Силициевата долина повишават стандарта на живот и в други сфери на икономиката.
Данните показват още, че американците печелят значително повече от растежа на фондовия пазар. Акциите на Nvidia например са поскъпнали с над 1300% за последните пет години, а индексът S&P 500 е нараснал с около 80%.
Икономистите отбелязват, че разликата между Европа и САЩ се вижда и в движението на капитали и стартъпи. Според анализ на Рикардо Рейс тенденцията е ясно изразена – все повече иновативни компании и предприемачи се насочват към Америка, особено когато търсят голямо финансиране и бърз растеж.
Въпреки това спорът остава отворен, тъй като качеството на живот не може да бъде измерено само чрез икономически показатели. Именно балансът между доходи, социална сигурност и жизнен стандарт продължава да разделя икономистите от двете страни на Атлантика.
