Президентът на САЩ Доналд Тръмп направи нов рязък завой в политиката към Москва, като подписа изпълнителна заповед, с която освобождава Русия от прилагането на част от новите санкции и мита, предвидени в наскоро приет американски закон.
Решението идва на фона на все по-видимо напрежение между Вашингтон и Киев и след договорката между Тръмп и руския президент Владимир Путин за освобождаване на значителни количества руски дизел за световния пазар.
Новите американски мерки бяха заложени в закона, носещ името на покойния сенатор Линдзи Греъм.
Той предвиждаше санкции срещу руски длъжностни лица, финансови и енергийни структури, както и възможност за налагане на мита до 100% върху държави, които са сред най-големите купувачи на руски петрол и природен газ.
Тръмп подписа закона само преди месец, но сега използва предоставените му президентски правомощия, за да отложи или освободи прилагането на част от най-тежките мерки.
Белият дом мотивира решението с националния интерес на САЩ и необходимостта да бъдат ограничени високите цени на петрола и горивата.
Ходът идва само седмици преди междинните избори в Съединените щати, на фона на силен обществен натиск заради енергийните цени.
Решението предизвика критики и във Вашингтон, включително от представители на двете основни партии, които предупреждават, че отслабването на натиска върху Москва може да увеличи приходите ѝ от енергиен износ.
Напрежението между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски също продължава да расте.
Американският президент отправи остри критики към Киев за възобновяването на украинските удари по руски рафинерии, докато украинското ръководство настоява, че атаките срещу енергийната инфраструктура са част от усилията му да намали способността на Москва да финансира войната.
На този фон Зеленски пристигна в Брюксел с нови искания към европейските съюзници.
Украинският президент поиска около 70 млрд. евро допълнителна финансова подкрепа през 2027 година, както и стотици ракети-прехващачи за системите Patriot, необходими за защитата на украинските градове от балистични удари.
По думите му войната ще струва на Украйна около 155 млрд. евро през следващата година, а без допълнителна външна помощ ще остане сериозен финансов недостиг.
Особено критична е ситуацията преди зимата, когато руските удари срещу енергийна инфраструктура могат да оставят милиони хора без ток, отопление и вода.
Европейските лидери демонстрираха подкрепа за Киев и ясно заявиха, че не смятат момента за подходящ за отслабване на санкциите срещу Москва.
„Сега не е време да оттегляме подкрепата за Украйна. Сега не е време да облекчаваме санкциите срещу Русия“, заяви председателят на Европейския съвет Антониу Коща.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също заяви, че Европа трябва да помогне за покриването на финансовите нужди на Украйна.
В Брюксел отново се обсъжда и възможността част от приблизително 200 млрд. евро замразени активи на руската централна банка да бъдат използвани в подкрепа на Киев.
По този въпрос обаче продължава да няма съгласие.
Белгия, където се намира голяма част от замразените руски средства, остава предпазлива заради правните и финансовите рискове, които би създало евентуалното им използване.
Така разминаването между Вашингтон и Брюксел става все по-видимо – докато администрацията на Тръмп търси облекчаване на част от натиска върху руския енергиен сектор с аргумент за по-ниски цени, Европейският съюз заявява намерение да запази санкциите и да увеличи подкрепата за Украйна.
