От парламентарната трибуна от „Възраждане“ изразиха недоволство, че техни предложения не са включени като точка в дневния ред на заседание на Комисията по външна политика на Народното събрание.
Според депутата Ангел Георгиев вече две седмици „Прогресивна България“ не допуска за разглеждане внесена от формацията декларация, свързана с палежа на два автомобила на българското посолство в Скопие на 15 юни 2026 г., както и с продължаващата антибългарска кампания в Република Северна Македония. По думите му целта не е документът да бъде приет в настоящия му вид, а да бъде изобщо разгледан на ниво комисия, след което да бъде обсъден и гласуван в пленарна зала.
Георгиев заяви още, че въпреки предварителни разговори и обсъждания, председателят на Комисията по външна политика Петър Витанов не е включил декларацията в дневния ред, а миналата седмица комисията дори не е била свикана. По негови думи на председателски съвет всички парламентарни групи са изразили готовност темата да бъде разгледана, включително представители на „Прогресивна България“.
Той добави, че членовете на комисията от същата формация са гласували против включването на предложение за прекратяване на споразумението с Украйна в дневния ред на заседание от 17 юни.
В изказването си Георгиев твърди още, че са били дадени обещания за включване на декларацията, които впоследствие не са изпълнени. По думите му председателят на комисията не е спазил поетия ангажимент към парламентарните групи.
От „Възраждане“ отправиха критики и към външната политика на страната, като заявиха, че тя се определя от външни фактори и институции. Според формацията това води до липса на последователност и защита на националните интереси.
В изказването бяха направени и остри политически оценки за управлението и институциите, както и критики относно социалната политика, включително теми, свързани с пенсии и майчинство.
След декларацията председателят на Народното събрание Михаела Доцова призова за въздържане от обидни квалификации към държавни институции и представители на властта, като подчерта значението на институционалния тон и държавността.
