Дванадесетото издание на международния форум „Българско наследство“ започна в Балчик и до 22 август ще събере изследователи, историци, фолклорни състави и представители на българските общности зад граница.
В центъра на тазгодишната програма е 110-годишнината от една от тежките и по-слабо познати страници в историята на Добруджа – откарването на десетки хиляди жители на областта в румънски лагери в Северна Молдова през Първата световна война.
Събитията се провеждат в Туристическия и културно-информационен център „Мелницата“.
При откриването директорът на форума Маруся Костова подчерта необходимостта историческата памет да бъде съхранена и предадена на младите поколения.
„Отвеждането на добруджанци е едно събитие, което е заринато някъде в дълбините на историята и на архивите, но ние днес сме длъжни да го огласим и да покажем на младите поколения, че не сме забравили“, заяви Костова.
С панихида беше почетена паметта на повече от 40 000 жители на Добруджа, които през 1916 година са били откарвани в лагери в Молдова. Богослужението бе отслужено от ставрофорен иконом Стратия от храм „Св. Георги“ в Балчик и отец Василий Селемет от храм „Успение Богородично“ в Каварна.
По представените по време на форума данни сред засегнатите са били хора от различните етнически общности, населявали Добруджа – българи, турци, гагаузи, татари, евреи, роми и други. Все още липсват пълни данни колко от тях са успели да се върнат по родните си места.
Трагедията е оставила тежка следа в съдбата на цели семейства и населени места. Като пример Маруся Костова посочи село Гурково, откъдето от около десетина отвлечени са се завърнали само двама души. Изследователската работа по установяването на имената и съдбите на пострадалите продължава.
Още в началото на форума Стоянка Павлова представи разказ за родовата памет и за една от хилядите семейни истории на мъже от Северна и Южна Добруджа, които са били отведени и никога повече не са се прибрали при близките си.
В Балчик е открита и изложба с исторически факти и фотографии. Научната част представя както вече известни изследвания, така и нови архивни материали. Сред тях са трудове на д-р Никола Димитров, Люба Радославова и Стоян Райчевски, както и сведения от Централния архив на Българската академия на науките, представени от проф. д-р Лизбет Любенова.
Програмата продължава с традиционната международна конференция по етнология на българите, в която участват представители на български общности извън пределите на страната. Част от форума е и гостуваща изложба на Българската академия на науките, посветена на българската етнология и етнография.
На 21 август Балчик ще бъде сцена и на международния фолклорен конкурс. Очакват се ансамбли от българските общности в Молдова, Румъния и Украйна, а за първи път участие ще вземе и състав на банатските българи.
Научните материали от тазгодишния форум традиционно ще бъдат събрани и публикувани в списание „Форум“. Участниците тази година ще получат и неговия единадесети брой с доклади от предходната конференция, посветена на 85 години от възвръщането на Южна Добруджа, както и разработки в областта на етнологията и етнографията.
Със срещата между история, наука, родова памет и жив фолклор форумът „Българско наследство“ отново превръща Балчик в място, което събира българските общности и пази връзката им с общите корени.
