19-годишната Джесика Трампова от рудоземското село Елховец продължава тежката си битка да проходи. След седем операции, години лечение и рехабилитация младото момиче не губи надежда, а до нея неизменно стои 87-годишният ѝ дядо Ангел.
Здравословните проблеми на Джесика започват още когато е на пет години. Последната голяма операция е извършена преди около месец в Турция заради тежко гръбначно изкривяване. След интервенцията състоянието ѝ се усложнява и на два пъти тя е приета в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ в Смолян.
При едно от постъпванията си Джесика е била в изключително тежко общо състояние и с отворена оперативна рана. Екипът на Хирургичното отделение предприема хирургични процедури, кръвопреливания и инфузионна терапия и успява да стабилизира състоянието ѝ.
„Дойде тук в тежко общо състояние от медицинска гледна точка. Стабилизирахме я и направихме необходимото лечение“, разказва началникът на отделението д-р Атанас Белчилов. Самата Джесика също изразява огромната си благодарност към лекарите и медицинските специалисти, които са били до нея и при двете ѝ постъпвания.
Историята на момичето е белязана и от тежки семейни изпитания. Тя губи баща си още преди да навърши три години, а майка ѝ е болна. Най-голямата ѝ опора остава нейният 87-годишен дядо. На въпроса откъде намира сили да се грижи непрекъснато за внучката си Ангел отговаря само: „Няма кой друг“. Джесика го описва с три думи – „кураж, сила, опора“.
Въпреки операциите и продължителното лечение тя не се отказва и от образованието си. Завършила е средно образование и в момента учи дистанционно в Университета за национално и световно стопанство в София.
Предстои още лечение, като според д-р Белчилов вероятно ще бъдат необходими и последващи ортопедични операции. Интервенциите са свързани със значителни разходи, а в Рудозем и други населени места в общината вече са поставени кутии за дарения в подкрепа на Джесика.
След всичко преживяно тя продължава да вярва. На въпроса дали смята, че един ден ще проходи, отговаря: „Вярвам. И се опитвам да се справя“. А когато трябва да опише най-голямата си мечта, са ѝ необходими само две думи – „да проходя“.
