Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) предлага субсидията за общините в бюджета за следващата година да бъде повишена с 13 процента, каза за БТА изпълнителният директор на организацията Силвия Георгиева след приключването на Годишната среща на местните власти в Албена. Основен организатор на форума бе НСОРБ.
Георгиева уточни, че предложенията на сдружението вече са представени пред Министерството на финансите (МФ) и се очаква до края на октомври да бъдат проведени преговори по тях.
НСОРБ поставя три акцент, допълния Георгиева. Първият е запазването на общинската инвестиционна програма, вече добила популярност като Приложение 3 към държавния бюджет. В нея общините имат около 3300 проекта за над 8,2 милиарда лева, посочи Георгиева. Тя уточни, че предложението към МФ е програмата да бъде запазена и в бюджета за следващата година, като бъде осигурен достатъчен ресурс за разплащане на проектите в изпълнение, както и за започване – поне авансово, на нови проекти. „Получихме уверение и от министър-председателя, и от министъра на финансите, че общинската инвестиционна програма ще бъде част от бюджет 2026, а конкретните числа предстои да бъдат договорени“, посочи Георгиева.
Вторият приоритет на НСОРБ е т. нар. обща изравнителна субсидия, която подпомага общините с по-ниски данъчни приходи да поддържат добро качество на услугите, така както е в по-големите, каза още Георгиева. По думите ѝ това е единствената държавна субсидия, с която общините могат да се разпореждат самостоятелно, след решение на общинските съвети. Поискали сме ръст с 13 на сто за 2026 година, каза Георгиева.
Третият приоритет в предложенията на сдружението са възнагражденията в общинските администрации. Георгиева подчерта, че те са едни от най-ниските в публичната администрация. По думите ѝ един евроексперт в средно голяма община получава около 1200 лева чиста заплата. Сумата е близка до минималната и изключително много затруднява кметовете да намират и да задържат качествени експерти, посочи Георгиева.
За приключилата годишна среща тя коментира, членовете на сдружението са изключително удовлетворени от участието на правителството в нея. Тя припомни, че с кметовете разговаряха министър-председателят Росен Желязков, както и министрите на финансите, на регионалното развитие и благостройството, на земеделието, на транспорта и съобщенията, на образованието, на околната среда и водите. „Централната власт и местната власт се срещнаха през тези три дни в Албена и имахме изключително добър диалог, чуваемост от двете страни. Имаме увереност, че проблемите, които поставиха кметовете, бяха чути и правилно разбрани от страна на представителите на правителството“, посочи Георгиева.
Тя изрази задоволство, че централната власт разбира изключително сложната задача, пред която са изправени общините с промяната на таксата за битови отпадъци. По думите ѝ сдружението има добър диалог с министър Манол Генов по темата за реформата в управление на отпадъците. Георгиева изрази надежда, че ще бъде постигнат приемлив вариант за плавно въвеждане на принципа „замърсителят плаща“. Предложението на НСОРБ е да се приложи тригодишен преходен период, считано от 2026 г., Георгиева посочи, че поетапното въвеждане може да бъде по видове дейности, по част от територията, или с някакъв по-комплексен, миксиран вариант. Такъв е подходът във всички страни-членки на ЕС, никъде принципът „замърсителят плаща“ не е бил въведен рязко върху цялата територия на държавата, каза Георгиева. Тя допълни, че преминаването към този нов начин на изчисляване на таксата е и изключително скъпо, изисква огромни инвестиции в инфраструктура за претегляне на сметта, каквито общините не могат да направят.
Изпълнителният директор на НСОРБ коментира още, че акцент остават и проблемите с водоснабдяването. Тази задача е на много институции, но общините са силно обвързани с нея, посочи Георгиева. Тя коментира, че подмяната на ВиК мрежата е скъпа, трудна и отнема време, но хубавото е, че общините имат достъп до инвестиционни ресурси. „В този сектор се реализират много проекти по места и се надяваме поетапно поне да успеем да подменим подземната водна инфраструктура, за да се намалят загубите на вода“, посочи Георгиева.
