С богата кулинарна програма, музика и десетки традиционни ястия премина 16-ото издание на фестивала „Празник на гърнетата“ в община Крушари. Събитието събра самодейци, любители готвачи и пазители на старинни рецепти, които представиха богатството на местната кулинарна традиция.
Сред официалните гости на празника бяха представители на побратимената молдовска община Виноградовка, водени от кмета Татьяна Цуркан. В знак на приятелство тя подари на Община Крушари съдове за приготвяне на храна и специална торта, украсена с флаговете на България и Молдова.
Заместник-кметът на общината Назмие Люман приветства участниците и подчерта значението на фестивала за съхраняването на местните традиции.
„Нашият площад днес е истински празник на вкусовете, ароматите и българското гостоприемство“, заяви тя и благодари на всички, които пазят и предават кулинарното наследство на следващите поколения.
Посетителите имаха възможност да опитат разнообразни постни и месни ястия, домашни мезета, вина, ракии, сладкиши, питки, баници и погачи, приготвени по стари български, турски и татарски рецепти. Особен интерес предизвика демонстрацията на добруджанска кавърма, която за първи път беше включена в програмата на фестивала.
Кулинарните майсторства бяха оценявани от жури с участието на специалисти в областта на туризма, културата и традиционната кухня. Според културния антрополог Надежда Иванова тазгодишното издание е показало, че все повече хора се връщат към автентичните рецепти и местните продукти.
Сред най-впечатляващите предложения тя отличи сърми с булгур в листа от цвекло, характерни добруджански печива и панирана коприва – ястия, които съхраняват вкуса на миналото и традициите на региона.
В тазгодишното издание се включиха 12 колектива и индивидуални участници, а празничната атмосфера беше допълнена от богата фолклорна програма. Началото беше поставено от Представителната фолклорна танцова студия „Добруджа“ с главен художествен ръководител Стоян Господинов.
И тази година „Празник на гърнетата“ доказа, че традиционната кухня е не само вкусна, но и важна част от културната идентичност на Добруджа, която продължава да обединява хора от различни поколения и държави.
