Любопитен поглед към бъдещето разкрива „Вечен календар“ от 1860 г., съхраняван във фонда на Регионалния исторически музей във Видин. Старинното издание, известно още като „Месецослов“ или „Календар вечний“, съдържа предсказания за природни и обществени сътресения, които и днес предизвикват интерес. За съдържанието му пред БТА разказа етнографът Тихомир Асенов.
Календарът е трето издание, отпечатано през 1860 г. в Букурещ от Пенчо Радов. По думите на Асенов той е бил изключително популярен за времето си – само за Видин са поръчани 73 екземпляра. Предходното издание от 1857 г., отпечатано в Белград, е било разпространено дори още по-масово, като за града са заявени 114 броя. Основният принцип на календара е строга цикличност, при която събитията се повтарят на всеки 28 години.
Според „Вечния календар“ 2026 година попада под влиянието на планетата Меркурий. Предсказанията за този период са тревожни – очакват се неплодородие, мор по пчелите и различни природни бедствия. Зимата ще започне с тежки студове, ще има по-умерен период в средата, а краят ѝ ще донесе опасни поледици.
Пролетта, според календара, ще бъде дъждовна, с риск от сериозни щети по овошките и силни градушки. Лятото и есента също се описват като влажни сезони, неблагоприятни за житните култури. Прогнозира се слаба реколта от грозде и нови загуби в пчеларството.
Освен природните бедствия, старинното издание вещае и сериозни обществени сътресения. Говори се за несъгласия и войни между царства, както и за „вреди и злини, предателства, злопомишления, грабителства и боеве между силни владетели“ в различни части на света.
„Картината, която календарът рисува, е на година, изпълнена с хаос и изпитания“, обобщава Тихомир Асенов. Според него единствената надежда, която „Вечният календар“ оставя, е в мъдростта на хората и способността им да променят хода на събитията.
