Около 1,8 милиона души, или близо 30% от населението на България, попадат в групата на енергийно бедните домакинства, които нямат достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и използване на домакински уреди. Това се посочва в становище на Икономическия и социален съвет, според което допълнително около 365 хиляди души са със статут на уязвими клиенти. Данните показват, че близо 21% от българите не са могли да поддържат дома си достатъчно топъл, което поставя страната ни на първо място в Европейския съюз по този негативен показател.
От ИСС отчитат сериозно изоставане във въвеждането на механизми за оценка, идентифициране и наблюдение на енергийно бедните домакинства. Сред препоръките е формулата за определяне на официалната линия на бедност да бъде допълнена с индекс за инфлация, за да се избегне изоставане на доходния критерий. Съветът настоява и за изработване на цялостна стратегия за справяне с енергийната бедност, както и за въвеждане на диференцирани компенсации на либерализирания пазар, обвързани с доходите и ограничени до разходите за електроенергия за основното жилище.
В становището се подчертава, че високите цени на електроенергията оказват сериозен натиск върху икономиката. През юли миналата година средномесечната цена на тока в България, Румъния и Гърция е била с над 110% по-висока от тази в страни от Централна Европа като Германия, Австрия и Чехия, което се отразява неблагоприятно върху конкурентоспособността и стандарта на живот.
На европейско ниво около 41 милиона души, или 9,2% от населението на ЕС, се определят като енергийно бедни, като основна причина за нарастването на този дял през последните години се посочват сътресенията на енергийните пазари след войната в Украйна. Най-нисък е делът във Финландия – 2,7%, докато в Румъния и Гърция броят на енергийно бедните достига съответно около 2 милиона и 1,9 милиона души.


