На 7 януари по православния църковен календар се отбелязва Ивановден – религиозен и народен празник в чест на Свети Йоан Кръстител. Денят е посветен на пророка, който предрича идването на Исус Христос и извършва Светото кръщение в река Йордан.
Свети Йоан Кръстител заема изключително място в християнската традиция като връзка между Стария и Новия завет. Поради значението на делото му, още от древността Църквата е отредила деня след Богоявление за негово възпоменание, наречено „събор“, когато вярващите се събират за обща молитва и почит.
В християнската иконография Св. Йоан често е изобразяван с ангелски крила – символ на нравствената му чистота и духовна висота. Според Евангелието той е наречен „най-голям между родените от жени“.
Ивановден е дълбоко вкоренен и в българската народна традиция. По стар обичай на този ден се извършват ритуални къпания за здраве, щастие и плодородие. Вярва се, че осветената вода от Богоявление има очистителна и чудодейна сила. Булки и младоженци, венчани през зимата, се къпят за здрав семеен живот, а обичаят да се окъпе мома от ерген се възприема като знак за бъдеща женитба.
С Ивановден се смята, че приключва периодът на т.нар. „мръсни дни“ и започва нов цикъл, свързан с надежда за добро здраве, берекет и благополучие.
Традиционната празнична трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, както и месни ястия като кървавица, луканка и свинско със зеле.
На този ден имен ден празнуват Иван, Иво, Йоан, Ивайло, Иванка, Ивана, Ива, Йоана, Йоанна, Ивелин, Ивелина, Ивайла, Ивета, Ивон, Ивона, Йовко, Йовка, Яне, Яна, Ваня, Калоян, Деян, Жан и Жана.
Ивановден остава един от най-почитаните празници в българския календар, съчетаващ християнската вяра, народните обичаи и символиката на духовното пречистване и новото начало.
