Малкият размер на българската икономика се компенсира отчасти от относително високите нива на доходи, но застаряването на населението и слабата инфраструктура остават сериозни структурни слабости. Това се посочва в периодичния преглед на рейтинга на България от международната рейтингова агенция Moody’s, публикуван на официалния ѝ сайт. От агенцията подчертават, че анализът не представлява действие по кредитния рейтинг и не е сигнал за предстояща промяна.
Според Moody’s кредитният профил на България се характеризира с ниско, но постепенно нарастващо държавно дългово бреме и висока способност за обслужване на дълга. Членството на страната в Европейския съюз и еврозоната подкрепя институционалната стабилност и качеството на управлението, макар че контролът върху корупцията продължава да бъде сериозно предизвикателство.
Агенцията отчита, че приемането на еврото от 1 януари 2026 г. има положителен ефект върху кредитния рейтинг на България, но отбелязва, че основните ползи – включително премахването на валутния риск за дълга, деноминиран в евро – вече са отразени в настоящия рейтинг „Baa1“.
Moody’s обръща внимание и на политическата нестабилност в страната. Подадената оставка на правителството през декември 2025 г. след масови протести е оценена като сигнал, че причините за вътрешната нестабилност, наблюдавана от началото на 2020 г., остават нерешени.
Като непосредствен риск агенцията посочва възможни затруднения при изпълнението на реформите и инвестиционните ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост до крайния срок през август 2026 г. Очакванията са около две трети от оставащите средства по четвъртия и петия транш, на стойност приблизително 2,5 млрд. евро, да бъдат усвоени.
По прогноза на Moody’s държавният дълг на България ще надхвърли 30% от БВП през 2026 г. и постепенно ще достигне около 37% до 2030 г., спрямо приблизително 24% през 2024 г. Това увеличение ще бъде резултат от устойчив бюджетен дефицит около 3% от БВП и капиталови инжекции в държавни предприятия. Въпреки ръста, дълговото бреме ще остане под средните нива за държави с рейтинг „Baa1“, а показателите за обслужване на дълга ще бъдат по-добри от средните за тази категория.
Агенцията посочва, че потенциал за повишаване на рейтинга би съществувал при доказателства за по-ефективно прилагане на структурни реформи и по-умерено влошаване на фискалните показатели от очакваното. Обратно, риск от понижаване на рейтинга би възникнал при трайно влошаване на фискалната позиция и при значително по-слаб икономически растеж от прогнозирания в средносрочен и дългосрочен план.
