Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, които са част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост.
С измененията се въвеждат единни показатели за качество и ефективност на ВиК услугите в цялата страна. Законодателните промени са внесени от Георги Чакъров и група народни представители от „Прогресивна България“.
Сред основните нововъведения е възможността за диференцирани цени на водоснабдителните услуги за битови и небитови потребители, както и за обекти от социалната инфраструктура. Целта е да се постигне по-голяма социална поносимост на цените и по-добра защита на чувствителни обществени сектори.
В приетите текстове е записано, че детски градини, ясли, училища, болници, социални домове, висши училища, читалища, храмове и манастири ще бъдат третирани като битови потребители. Същият режим ще важи и за малките небитови потребители с месечно потребление до 25 кубически метра вода.
Законът предвижда още във всяка обособена територия ВиК услугите да се предоставят само от един оператор. Въвежда се и по-ясна дефиниция за понятието „обособена територия“, което според вносителите ще създаде по-добри условия за управление и развитие на сектора.
Променя се и начинът, по който ще се определя социалната поносимост на цената на водата. Вместо средномесечния доход като критерий вече ще се използва медианният доход, което според поддръжниците на реформата ще даде по-реалистична оценка на финансовите възможности на домакинствата.
С измененията се създават и стимули за ВиК операторите, които работят в консолидирани територии или са в процес на консолидация. Сред тях са признаване на определени разходи и по-дълъг срок на валидност на бизнес плановете.
Депутатите решиха още бизнес плановете на ВиК операторите за периода 2027–2031 година да бъдат внесени в КЕВР до 30 юни 2026 година.
По време на дебатите част от народните представители изразиха опасения относно бъдещото отражение на промените върху цените на водата и процеса на консолидация в сектора. Вносителите обаче защитиха текстовете с аргумента, че те целят баланс между интересите на общините, потребителите и необходимостта от по-ефективно управление на ВиК инфраструктурата.
Според поддръжниците на реформата промените ще създадат по-ясни правила, по-добра социална защита и по-устойчива рамка за развитие на водния сектор през следващите години.
