Здравната вноска поетапно трябва да се увеличи с 2 процентни пункта и да достигне 10 процента през следващите няколко години, за да компенсира натрупаните дефицити в системата и да регламентира по-ясно участието на пациента в здравеопазването. Това заяви здравният икономист Аркади Шарков по време на пресконференция на тема „Цени и инфлация в здравеопазването“, организирана от Български лекарски съюз.
По думите му и в момента съществува значителен „сив“ сегмент в системата, за който няма пълна яснота относно реалното потребление. Той обърна внимание и на доплащанията за медицински изделия, които рядко се коментират, но са ключов проблем и изискват допълнително финансиране.
Шарков съобщи, че цените на 77 процента от клиничните пътеки трябва да бъдат повишени. Данните бяха представени заедно с финансиста Стоян Пенчев и са част от проучване на Експертен клуб за икономика и политика, което анализира инфлацията и изоставането на цените в здравеопазването.
Според анализа 207 клинични пътеки трябва да бъдат актуализирани, за да достигнат реалните си стойности и да осигурят справедливо заплащане за работещите в лечебните заведения, както и по-добър достъп на пациентите до качествени медицински услуги. По изчисления на експертите липсата на справедливост в ценообразуването възлиза на 1,42 млрд. евро.
Предстои следващ анализ, който ще обхване извънболничната медицинска помощ и финансирането ѝ от Национална здравноосигурителна каса, както и възможните промени в Националния рамков договор.
Най-силно изоставащи по отношение на финансирането са клиничните пътеки в областта на неврологията, ортопедията, неврохирургията, лъчелечението, урологията, акушерството и гинекологията, гастроентерологията и кардиологията. Според Шарков до средата на годината е възможно да се появят болници, които да изпаднат в сериозни финансови затруднения и да бъдат изправени пред избор между плащане на разходи за електроенергия или заплати на персонала.
Здравният икономист изрази мнение, че повишаването на здравната вноска няма да доведе до увеличение на броя на неосигурените лица. По думите му подобна мярка следва да бъде обсъдена и в рамките на тристранния диалог, включително с участието на работодателите.
Колегата му Спас Панчев посочи, че за периода 2021–2025 г. инфлацията в здравеопазването е около 14 процента. Според него цените в сектора изостават спрямо останалата част от икономиката, а при болничните услуги е отчетен сериозен спад заради намаляването на таксата за болничен престой.
Председателят на Българския лекарски съюз Николай Брънзалов заяви, че лекарите продължават да изпълняват професионалните си задължения при сериозен финансов недостиг. Той подчерта, че политическата нестабилност забавя решаването на проблемите в сектора, но изрази надежда, че конкретни стъпки ще бъдат предприети след съставянето на редовно правителство.
Според него темата за повишаване на потребителската такса многократно е била поставяна в диалог с политическите сили, но до момента липсва реална подкрепа за подобни промени.
