Делът на българите, които не са могли адекватно да отопляват домовете си през 2025 г., е намалял до 16,1 процента, което е спад с 2,9 процентни пункта спрямо 2024 г. Това показват данни на Евростат, публикувани днес.
Според европейската статистическа служба броят на хората в България, които не са могли да поддържат достатъчно топли жилищата си, е достигнал най-ниското си ниво от 2005 г. насам, откогато има налични данни за страната. През 2005 г. този дял е бил 69,5 процента от населението.
Така през 2025 г. показателят намалява за девета поредна година. След присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. делът на хората без възможност за адекватно отопление постепенно спада, макар и с известни колебания – от 67,4 процента през 2007 г. до 46,5 процента през 2012 г. и 36,5 процента през 2017 г. От 2017 г. насам се отчита устойчиво понижение всяка година.
През 2023 г. България за първи път не заема самостоятелно първото място в Европейския съюз по този негативен показател, като пред страната ни се нареждат Испания и Португалия. През 2024 г. обаче България отново е сред страните с най-висок дял на хора без адекватно отопление, като споделя първото място с Гърция – по 19 процента.
Средното равнище за Европейския съюз през 2024 г. е 9,2 процента, след като през предходната година показателят се е увеличил до 10,6 процента.
Освен България и Гърция, сред страните с най-висок дял на хора, които не са могли да поддържат адекватна температура в домовете си, са Литва с 18 процента и Испания със 17,5 процента.
В противоположния край на класацията са държави с най-нисък дял на подобни затруднения – Финландия с 2,7 процента, Полша и Словения с по 3,3 процента, както и Естония и Люксембург с по 3,6 процента.
