В Европейския парламент се разгоря оживен дебат за борбата с бедността и ролята на Европейския съюз в социалната политика. Представители на различни политически групи очертаха диаметрално противоположни позиции – от призиви за по-активна намеса на ЕС до настояване за повече национална отговорност.
Аодан О’Риордиан от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите от Ирландия определи детската бедност като спешен и морален въпрос за Европа. По думите му нито едно семейство не печели от живот в лишения, а Съюзът няма право да стои безучастен. Той настоя за гарантиране на достойни доходи и по-справедливо преразпределение на ресурсите, така че социалните неравенства да бъдат реално ограничени.
От различна позиция се изказа Маргарита де ла Пиза Карион от испанската делегация на групата „Патриоти за Европа“. Според нея устойчивата социална политика започва със заетостта и икономическата активност, а не с централни директиви. Тя призова за намаляване на административните тежести и за повече правомощия на националните и местните власти, които според нея най-добре познават нуждите на своите общности.
Българският евродепутат Христо Петров от групата „Обнови Европа“ постави фокус върху детската бедност и процеса на деинституционализация. Той подчерта, че дете, израснало в лишения, може да има осигурена физическа сигурност, но често остава без най-важното – семейната среда и емоционалната подкрепа. Според него инвестициите в образование и грижа в ранна възраст са далеч по-ефективни от по-късни разходи за социални и наказателни системи.
Остри критики към европейските политики отправи Петр Бистрон от германската делегация на групата „Европа на суверенните нации“. Той заяви, че ЕС се опитва да се справи с проблеми, които сам е създал, и посочи нарастващия държавен дълг на Германия като доказателство за натиска върху националните бюджети. Според него значителна част от средствата са насочени към разходи, свързани с миграцията, а механизмите за европейско преразпределение не дават очакваните резултати.
Подобна линия защити и Петър Волгин от същата политическа група. Той оспори тезата, че бедността се дължи основно на дискриминация, и я свърза с решения на политически и финансови елити, които според него задълбочават неравенствата. Волгин се противопостави и на планираната финансова подкрепа за Киев в размер на 90 милиарда евро, като настоя средствата да бъдат пренасочени към европейските граждани и семейства.
Очаква се утре Европейският парламент да гласува резолюцията по темата. Ако тя бъде одобрена, документът ще бъде изпратен до Съвета на ЕС и Европейската комисия. Именно Комисията подготвя първата в историята на Съюза обща стратегия за борба с бедността, която се очаква да бъде представена по-късно тази година.
