Българските пациенти покриват от джоба си около 35,5 процента от разходите за лечение, сочат последни данни на Европейската комисия. Най-често доплащанията са за лекарства, медицински изделия и част от прегледите в извънболничната помощ, докато при болничното лечение сумите са по-строго регулирани.
Според здравния икономист Аркади Шарков основният финансов недостиг в системата идва от недостатъчния бюджет за клинични пътеки. По негови изчисления необходимият ресурс трябва да бъде около 3,26 млрд. евро, докато договореното финансиране е 1,84 млрд. евро, което означава дефицит от приблизително 1,42 млрд. евро. Затова Българският лекарски съюз настоява за увеличение на цените им, тъй като близо 77 процента от пътеките са недофинансирани.
Анализите показват, че общо 207 клинични пътеки не разполагат с достатъчно средства. Най-сериозен недостиг се отчита при рехабилитацията, дългосрочните и палиативните грижи, както и в направления като акушерство и гинекология, неврология, неврохирургия, реанимация и специалности, при които се използват скъпи медицински изделия, които не се покриват напълно.
Макар цените на клиничните пътеки да се актуализират всяка година, последната реална корекция е направена през 2024 г. Причината е, че нов Национален рамков договор между НЗОК и Българския лекарски съюз не може да бъде подписан без приет държавен бюджет. Така през 2026 г. лечебните заведения продължават да работят с тарифи отпреди две години, докато разходите им са нараснали средно с около 30 процента.
Още през миналата година в сектора бяха обсъждани идеи за увеличаване на здравната вноска и въвеждане на допълнително здравно застраховане, подобно на пенсионния модел, но засега те не срещат политическа подкрепа. Междувременно непълното плащане на здравни осигуровки води до допълнителен финансов недостиг, оценяван на около 1 млрд. евро.
