Бившият служебен премиер Андрей Гюров отправи остри критики към представения проектобюджет за 2026 година. В публикация в социалните мрежи той заяви, че предложеният финансов план показва управление, което поставя политическото удобство пред дългосрочната отговорност към държавата.
Публикуваме позицията му без редакторска намеса:
По думите му заложените параметри на бюджета създават предпоставки за ускоряване на инфлацията, като най-сериозно засегнати от подобно развитие ще бъдат хората с по-ниски доходи. Според него още по-голям проблем е липсата на визия за модернизация на държавата, тъй като не се предлагат мерки за по-ефективна администрация, ограничаване на неефективните разходи и подобряване на бизнес средата. Вместо да използва началото на управленския си мандат за провеждането на трудни, но необходими реформи, властта предпочита да ги отложи.
Според Гюров това изпраща ясен сигнал, че стратегическите решения ще останат на заден план, докато краткосрочните политически дивиденти ще бъдат поставени над дългосрочния интерес на страната.
Той предупреждава, че подобна политика неминуемо влияе и върху международния образ на България. По думите му инвеститорите оценяват не политическите обещания, а финансовата дисциплина, предвидимостта и последователността. Когато държавата допуска увеличаване на бюджетния дефицит без убедителен план за неговото ограничаване, това поражда съмнения относно бъдещата ѝ финансова стабилност.
Гюров посочва още, че обществото е очаквало различен подход – разумно управление на публичните средства, отговорно отношение към данъкоплатците и политики, които да насърчат устойчив икономически растеж. Вместо това, според него, се предлага бюджет, изграден върху принципа „ще му мислим по-късно“. Той допълва, че оправданията с предишните управляващи не могат да заменят отговорността на настоящата власт за собствените ѝ решения.
По думите му проблемът не е в отделни текстове или бюджетни показатели, които могат да бъдат коригирани между първо и второ четене, а в цялостната философия на проекта. Именно затова, смята той, парламентът не трябва да се ограничава с козметични промени.
Гюров подчертава, че България има нужда от управление, което гледа отвъд следващите избори и е готово да предприема непопулярни, но необходими решения.
В края на публикацията си той предупреждава, че когато бюджетната политика поставя бъдещето на страната под риск, общественото недоволство рано или късно намира своя израз.
Политически реакции в парламента
Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев настоя финансовият министър Гълъб Донев да оттегли проекта на бюджета за 2026 година и той да бъде изготвен отново.
От своя страна бившият финансов министър и депутат от ГЕРБ–СДС Теменужка Петкова определи документа като „бюджет на политическо лицемерие“. Тя заяви, че приходната част е почти идентична с тази в проекта на кабинета „Желязков“, но разходите са с близо 2 млрд. и 749 млн. евро по-високи. По думите ѝ разликите се виждат и при бюджетния дефицит – предложеният от кабинета „Желязков“ проект е предвиждал дефицит до 3% от БВП, докато настоящият проект на кабинета „Радев“ залага 5,7% от БВП. Според Петкова съществено по-различни са и прогнозите за държавния дълг.
