Родопската община Борино може да стане първата в България със специален план за мирно съжителство между хората и мечките. Инициативата предвижда прилагането на модела bear-smart communities, създаден през 90-те години в Канада и използван впоследствие и в други държави.
Първите стъпки са обсъдени на среща, организирана от WWF България, с участието на представители на общината, местните жители, РИОСВ – Смолян и горските стопанства. Инициативата е част от проекта „Заедно за природата“, реализиран с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество.
Целта е в Борино пилотно да бъде изграден цялостен модел за предотвратяване на конфликтите между хора и диви животни, с особен акцент върху кафявата мечка.
Според Александър Дуцов от WWF България подобни общности вече функционират в страни като Канада, Италия, Румъния и Гърция. Основният принцип е мерките да не се предприемат изолирано, а да бъдат съгласувани с местните жители, общината, земеделските производители и останалите заинтересовани страни.
Борино е избрано за пилотната инициатива заради регистрираните през годините набези на мечки в района. Сред първите обсъждани мерки е поставянето на камери на места, които местните хора определят като конфликтни точки.
Предвиждат се още електропастири за защита на стопанствата, залесяване с горскоплодни дървета, както и специални механизми за контейнерите за отпадъци, които да възпрепятстват достъпа на мечките до храна. Именно лесният достъп до хранителни отпадъци може да привлича дивите животни все по-близо до населените места.
Според данните на РИОСВ – Смолян и WWF през това лято нападенията на мечки в района на Борино и областта не са толкова многобройни. В предишни години обаче са регистрирани повече проблеми, особено в периоди, когато заради климатични аномалии естествената храна в горите е била по-оскъдна.
Експертите посочват климатичните промени като един от факторите, които могат да засилват конфликта между човека и дивите животни. Екстремните температури, промените във валежите и все по-топлите зими влияят върху водните ресурси, цъфтежа и плододаването на дърветата и храстите.
Допълнителен проблем е обезлюдяването на планинските села. Някогашни пасища постепенно обрастват и се превръщат в гора, която достига все по-близо до старите къщи и населените места.
Именно затова идеята за Борино е вместо да се реагира едва след появата на проблем, да бъде изградена система от превантивни мерки. Ако пилотният модел даде добри резултати, опитът на родопската община би могъл да бъде използван и в други райони на страната, в които хората и мечките все по-често споделят едни и същи територии.
