Журналистката Калина Паскалева публикува факсимилета от своя кореспонденция с полупредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев във връзка с разследване срещу компанията „ПИМК Билд“ на убития пловдивски бизнесмен Илиян Филипов-Пимка, пише ПИК.
Паскалева е потърсила съдействие от Мирчев във връзка с установенна практика при продажбата на ново строителство, с която се нанасят щети в размер на над 1 млрд. евро за държавата. Според публикацията на Паскалева първоначално Мирчев откликва на молбата й за помощ, но когато тя му изпраща информацията, че сред замесените в схемата е фирмата „ПИМК“ на Илиян Филипов, полупредседателят на „Да, България“ губи всякакъв интерес по темата и спира да отговаря на съобщенията й.
Ето какво пише журналистката: Кой пазеше Илиян и защо властта мълчи? Съпредседателят на Да, България Божидар Божанов коментира убийството на Илиян ПИМКА в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ и заяви: „Трябва да се разследва. Ако има данни за връзки с наркотици или такива за връзки с определени лица, това трябва да бъде проверено. Но не можем да кажем, че има връзка с наркотрафик само защото има някакви слухове.“ Съгласявам се с него, че слуховете не са доказателства и че всяка информация трябва да бъде проверявана внимателно и обективно. Но когато говорим за човек, около когото има въпросителни, свързани с бизнес, влияние и контакти по високите етажи на властта – Илиян ПИМКА, не е достатъчно да се говори само за това, което се твърди в публичното пространство и избирателно да се цитират имена на партиен брифинг.
Трябва да се провери и кой е бил близо до него, кой му е помагал и кой е имал интерес той да остане „недосегаем“ — разбирай, да си позволява да се държи „свойски“ с политици и назидателно с общинската администрация в Пловдив. Кое е важното днес обаче, Божидар Божанов? Преди няколко месеца, след мое разследване за практиката с т.нар. „две цени“ при продажбата на ново строителство, потърсих помощ от Ивайло Мирчев. Писах му по имейл, изпратих съобщение в социалните мрежи и SMS във Viber.
От мен той получи информацията, с която разполагах, както и данни, свързани с практика, при която част от реалната цена на жилище се плаща в кеш, докато в нотариалния акт се вписва по-ниска сума. Това води до загуби за държавата от над 1 млрд. евро под формата на неплатен ДДС, както и до по-ниски приходи от местни данъци и такси. След моя сигнал и молба за помощ, тъй като институциите забавиха реакцията си, Мирчев ми отговори. С мен се свърза и негова асистентка или служителка на партията — не мога да твърдя със сигурност коя, тъй като от разговора са изминали няколко месеца. Предоставих поисканата информация — конкретните имена на компаниите. Една от тях беше ПИМК. И последва — тишина. Оглушителна. Нито Мирчев, нито представител на „Да, България“ повече ме потърси. А ставаше дума за твърдения за практика, която, ако бъде доказана, би означавала сериозни загуби за държавата. Затова днес, когато Божидар Божанов говори за необходимостта да се проверяват връзките на Илиян с „определени лица“, е напълно логично да попитаме и за връзките между бизнеса, политиката и институциите. Защото борбата с корупцията не може да бъде избирателна.
Няма как едни връзки да бъдат определяни като „слухове“, а други изобщо да не бъдат проверявани. Не може политиците да призовават за разследване след убийство, а когато няколко месеца по-рано до тях е стигнала конкретна информация за убитото лице и за потенциална финансова схема, да последва мълчание. В този ред на мисли задавам три въпроса към Божидар Божанов, Ивайло Мирчев и „Да, България“:
1. Кой е пазил Илиян — имало ли е политически или институционален чадър над него?
2. Защо този човек е толкова важен за определени представители на властта и готова ли е „Да, България“ да поиска проверка на връзките му с политици, държавни служители и представители на бизнеса след смъртта му, защото приживе не посмя?
3. Защо, след като Ивайло Мирчев получи от мен конкретна информация и материали за твърдяна практика с „две цени“ при продажбата на жилища, никой от „Да, България“ не предприе видими действия и повече никой не ме потърси?
Тук няма въпроси, основани на слухове. Има въпроси за конкретно предоставена информация, конкретни контакти и последвалото ОГЛУШИТЕЛНО мълчание. Ако Божидар Божанов наистина смята, че всички връзки трябва да бъдат проверявани, тогава нека започнем от най-простия въпрос: Защо Ивайло Мирчев и никой от “Да, България” не пожела да съдейства заедно да открием истината и възможно изтичане на милиарди в сивия сектор?
Текст и снимки – ПИК
