Разходите за заплати в държавния сектор са нараснали повече от два пъти за периода 2020–2025 г., като увеличението им изпреварва ръста на данъчните приходи и икономиката. Това води до задълбочаване на бюджетния дефицит и необходимост от поемане на нов държавен дълг, предупреждава Сметната палата.
Констатациите са от одит за въздействието на нормативните промени върху държавния бюджет и Консолидираната фискална програма (КФП), възложен от Народното събрание. Докладът обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г., като анализираните данни са до 30 юни 2026 г.
Според одиторите промените в законодателството не осигуряват устойчив ръст на приходите, докато разходите за персонал продължават да се увеличават. Това нарушава баланса на публичните финанси, ограничава средствата за инвестиции и превръща държавния дълг все повече в инструмент за покриване на текущи разходи.
През 2025 г. разходите за възнаграждения достигат 24,3 млрд. лева при 11,3 млрд. лева през 2020 г. Увеличението е със 114%, докато данъчните приходи и осигурителните вноски нарастват с 88,8%.
Делът на разходите за персонал спрямо брутния вътрешен продукт се повишава от 9,4% на 10,73%. Само през 2024 и 2025 г. увеличението на тези разходи значително изпреварва инфлацията.
Над 90% от ръста на разходите за заплати е концентриран в 11 ведомства, като повече от 60% от увеличението се пада на сектор „Отбрана и сигурност“, основно Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
Одитът отчита и разрастване на административния персонал на фона на намаляващото население. Докато броят на жителите на страната спада със 7,13%, щатните бройки на 1000 души се увеличават от 24,7 на 28,32.
Заетите длъжности при първостепенните разпоредители с бюджет нарастват с близо 12 000, а в общините – с над 25 000. Сметната палата установява още, че незаетите щатове се използват за формиране на икономии, които впоследствие се насочват към увеличение на индивидуални възнаграждения и бонуси, предаде Фокус.
В същото време капиталовите разходи, макар да нарастват номинално от 5 млрд. на 11,5 млрд. лева, остават с ниско изпълнение спрямо планираното. Средно се реализират едва 78,1% от предвидените инвестиции.
Бюджетният дефицит почти се удвоява за пет години – от 3,5 млрд. лева през 2020 г. до 6,8 млрд. лева през 2025 г. Най-рязкото увеличение е през 2023 г., когато дефицитът нараства над четири пъти спрямо предходната година.
Успоредно с това държавният дълг се увеличава от 14,06 млрд. евро през 2020 г. до 31,43 млрд. евро през 2025 г. Очакванията за 2026 г. са той да достигне 37,7 млрд. евро, или 31,3% от БВП.
Разходите за обслужване на дълга също нарастват над два пъти и половина, достигайки 2,53 млрд. евро през 2025 г. Допълнителен риск представлява необходимостта през следващите десет години да бъдат рефинансирани над 12 млрд. евро стари задължения при потенциално по-високи лихви.
В заключение Сметната палата предупреждава, че без навременни мерки за ограничаване на разходите, увеличаване на приходите и стимулиране на икономиката дългосрочната устойчивост на публичните финанси е застрашена.
