Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов отхвърли твърденията, че внесеният от партията законопроект за българския език предвижда задължително изписване на имената на държавните институции на латиница. Пред журналисти той определи подобни интерпретации като дезинформация, съобщава novini.bg.
По думите му законопроектът регламентира използването на български език за надписи, обозначения и съобщения в публичното пространство, включително върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица.
Костадинов обясни, че се допуска транслитерация на латиница под текста на кирилица, но само съгласно действащия Закон за транслитерацията. Той посочи, че употребата на чужд език ще бъде допустима в предвидените от специални закони случаи, както и при търговска и туристическа дейност.
Лидерът на „Възраждане“ уточни, че според него законопроектът не позволява автоматично изписване на български наименования с латински букви. Той даде пример с Министерството на външните работи, като заяви, че английското наименование Ministry of Foreign Affairs не би било допустимо според предлаганите правила.
Костадинов коментира и надписите върху пътните знаци. Според него при географски обозначения като „София – юг“ трябва да се използва транслитерация Sofia – yug, а не превод на английски Sofia – south. Той заяви, че съществуващите правила за транслитерация не се спазват последователно.
Като друг пример посочи английския надпис National Assembly върху сградата на Народното събрание, който според него не съответства точно на българското наименование.
Костадинов подчерта, че идеята за закон за българския език се обсъжда от близо две десетилетия и не бива да се възприема като инициатива, принадлежаща единствено на неговата партия.
По думите му предложеният текст е изготвен с цел да получи възможно най-широка парламентарна подкрепа, като между първото и второто четене могат да бъдат направени допълнения и промени.
Лидерът на „Възраждане“ защити необходимостта от по-строги правила за използването на официалния език върху държавните сгради и в публичното пространство. Според него развитието на цифровите технологии и средствата за автоматичен превод намалява необходимостта от поставяне на чуждоезикови надписи навсякъде.
