Сериозни разногласия между правителството, работодателите и синдикатите белязаха извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество в четвъртък. Социалните партньори обсъдиха проектите за държавния бюджет, бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2027 г., но не постигнаха единодушна подкрепа.
Финансовата рамка предвижда бюджетен дефицит от 3,5% от брутния вътрешен продукт, или близо 4,9 млрд. евро. Правителството залага икономически растеж от 2,5% и инфлация от 4 на сто.
В проекта е предвидено минималната работна заплата да достигне 660 евро, възнагражденията в бюджетната сфера да се увеличат с 5%, а учителските заплати – със 7,5%. Пенсиите ще бъдат осъвременени по швейцарското правило, а максималният осигурителен доход ще нарасне до 2400 евро.
Заложено е и поемането на нов държавен дълг в размер на 8,6 млрд. евро. Сред спорните предложения са еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите на определени предприятия и промени в осигуряването на държавните служители.
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев заяви, че бюджетът трябва да отразява отговорността на държавата към живота, здравето и сигурността на гражданите. Той потвърди, че обсъжданията в постоянните комисии към тристранния съвет не са довели до единна позиция, предаде Нова тв.
От Българската стопанска камара подкрепиха намеренията за административна реформа, прекратяване на автоматичното увеличение на заплатите в публичния сектор и насърчаване на инвестициите.
Работодателите обаче категорично се противопоставиха на предложението за извънреден данък върху свръхпечалбите.
„Всички категорично възразихме срещу извънредния данък „свръхпечалба“ в размер на 33% за избрани предприятия“, заяви Добри Митрев от БСК.
По отношение на бюджета на НЗОК работодателите приветстваха увеличените средства за профилактика и ранна диагностика, но настояха те да доведат до по-добро лечение и по-малко доплащане от пациентите. От организацията възразиха и срещу финансирането на държавни политики със средства от здравноосигурителни вноски.
Синдикатите поставиха акцент върху доходите и пенсионната система.
От КНСБ настояха предвиденото общо увеличение на заплатите в бюджетната сфера да бъде повишено от 5 на 10%. Организацията поиска и по-висока минимална работна заплата.
„Продължаваме да настояваме, че 690 е правилното число“, заяви Ася Гонева.
От КНСБ подкрепиха принципно бюджетите на НЗОК и ДОО. Сред положително оценените мерки са средствата за възнаграждения на младите лекари, стипендиите за специализанти, увеличението на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст и предвидените промени в пенсиите.
От КТ „Подкрепа“ също изразиха подкрепа за бюджета на здравната каса, особено за мерките за профилактика, ранна диагностика и детско здравеопазване.
Синдикатът предложи минималната пенсия да бъде изравнена с прага на бедност, който за 2027 г. е определен на 443 евро. От организацията настояха и за по-ясна връзка между размера на осигурителните вноски и пенсионните права.
Междувременно недоволство от предвидените увеличения на заплатите изразяват и служители в съдебната система. Работещи в Софийската районна прокуратура и Софийския районен съд подготвят национална подписка заради липсата на 5-процентно увеличение на възнагражденията им.
Полицаите също предупредиха за възможни протестни действия, тъй като за тях и военнослужещите не е предвидено подобно увеличение.
Разногласията показват, че предстоящите обсъждания на Бюджет 2027 ще преминат под натиск както за по-високи доходи, така и за ограничаване на данъчната и осигурителната тежест върху бизнеса.
