До Радостин Василев:
Как не те е срам, бе?!
Ти си толкова жалък, толкова морално кастриран! Лъжите ти нямат край!
ДОЛУ МАЗНИТЕ ТИ ЛАПИ ОТ ДЕТЕТО МИ!
Детето ми не е било изоставено! Учеше в София, при родителите си! При мен! Живееше с мен!
Отиде на гости при баба си и дядо си, а ми я върнаха в ковчег!
Ти, Радостине, по нищо не се различаваш от тези, срещу които уж се бориш!
Простих ти всички гнусотии, всички лъжи и нападки, но ТОВА НЯМА ДА ТИ ПРОСТЯ!
Твоите хора дойдоха да бранят Станимир Карапетков, чието заключение по делото за смъртта на детето ми оспорвам като фалшива експертиза!
И сега искам да те попитам нещо съвсем конкретно:
Как така точно когато стана дума за Карапетков, ти се включи?
Защо точно тогава реши да ме нападаш? Защо намеси детето ми? Защо си позволи да лъжеш за живота му и за отношенията му с мен?
С детето ми няма да си правиш политика, Радостине!
Има граници, които дори най-безскрупулните хора не бива да прекрачват.
ТИ ПРЕКРАЧИ ВСИЧКИ!
СПОДЕЛЯЙТЕ“
