Първо гласуване на промени в Закона за ограничаване изменението на климата, внесени от Министерския съвет, ще разгледа парламентът, според приетата програма за работа на Народното събрание (НС), съобщи БТА. Законопроектът е включен в Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз, за 2024 г., като поради неприемането му през 2024 г. е прехвърлен в Плана за 2025 г., посочва вносителят.
Промените представляват транспониране на Директива (ЕС) 2023/959 г., която въвежда новата схема за търговия с емисии за секторите транспорт и сгради и съответно прави референция и към Социалния фонд за климата, който отпуска средствата за разработените от държавите членки социални планове за климата. Включени са емисиите от морски транспорт в обхвата на схемата за търговия с емисии, които трябва да бъдат мониторирани, да бъдат докладвани и да се верифицират. Целта е насърчаване на намаляването на емисиите на парникови газове по разходоефективен и икономически ефективен начин.
Измененията, въведени с Директива (ЕС) 2023/958, предвиждат ключови промени в авиационния сектор, се отбелязва в доклада на комисията по околна среда. От 2026 г. се планира постепенно премахване на безплатните квоти за емисии в авиацията с цел по-справедливо участие на сектора в постигането на екологичните цели. Успоредно с това ще се въведе механизъм за компенсиране на цените на устойчивите авиационни горива, които са значително по-скъпи от традиционния керосин. Мерките ще насърчат използването на по-екологични горива.
Със законопроекта се въвеждат национални мерки по прилагане на три регламента на ЕС.
Законопроектът включва и поставянето на национална дългосрочна цел за постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии на парникови газове не по-късно от 2050 г. в съответствие с разпоредбите на Парижкото споразумение и Регламент (ЕС) 2021/1119.
