Пред българската енергетика се откриват нови хоризонти с членството на България в еврозоната от 1 януари 2026 г., каза министърът на финансите Теменужка Петкова на националната конференция „Компас 2025“, посветена на големите проекти в българската енергетика. Форумът се организира от Института за стратегии и анализи, предаде БТА.
Петкова добави, че това са хоризонти не само за енергетиката, а за страната, за икономиката ни като цяло. Тя посочи, че членството ни в еврозоната е един безспорен успех, успех за всички нас и това на практика означава, че България ще има икономическа стабилност, ценова стабилност, възможност за много по-лесен достъп до европейските пазари, по-лесен достъп до кредитиране. Всичко това, което предстои по отношение на еврозоната, съм сигурна, че ще има положителен ефект върху българската икономика и в частност българската енергетика, каза Петкова.
Министър Петкова заяви, че всеки един лев, инвестиран в българската енергетика, е инвестиция в нашата национална сигурност и в икономическия просперитет и растеж, отбелязвайки, че става дума за големи инвестиционни проекти, които ще генерират работни места, растеж, доходи.
Петкова отбеляза разбирането на правителството за важността на инвестициите в енергетиката и за това, че държавата трябва да стои зад тях. Припомняйки увеличаването наскоро от правителството на капитала на Българския енергиен холдинг (БЕХ), тя добави, че това е нещо, което смятат за правилно като подход. Нашето мнение е, че всеки един лев, който инвестираме в БЕХ, е инвестиция в икономически растеж. Всички тези проекти се нуждаят от инвестицията на държавата, като за сметка на това очакваме от БЕХ да увеличи приходите си, да реализира печалби от тези инвестиции, да плаща повече данъци в бюджета и по-голям дивидент за държавата, каза Петкова. По думите й с това увеличаване на капитала от страна на държавата в БЕХ, е даден много ясен знак от правителството, че твърдо стои зад българската енергетика и зад инвестициите, които трябва да бъдат направени.
Теменужка Петкова посочи още, че друг фактор, който показва какво е отношението на правителството към енергетиката, е държавногарантираният дълг на страната. Тя добави, че 45 процента от него е насочен към проекти в енергетиката. Петкова отбеляза, че със Закона за държавния бюджет за 2025 г. са осигурили държавна гаранция за изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, държавна гаранция по отношение на Вертикалния газов коридор на „Булгартрансгаз“, държавна гаранция по отношение на Националната електрическа компания във връзка с рехабилитацията и модернизацията на ПАВЕЦ „Чаира“, във връзка с изграждането на язовир Яденица.
Всички тези големи проекти в енергетиката се ползват с безрезервната подкрепа на държавата, каза министър Петкова. Сега с бюджетната процедура за 2026 г. смятаме, че тази политика на подкрепа трябва да продължи и тя ще продължи, каза министърът. Петкова добави, че там, където е необходимо, държавата има готовност да увеличи и размера на държавната гаранция. Такъв подход може би ще бъде необходимо да бъде приложен във връзка с развитието на ядрената енергетика и по конкретно 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, така че ние сме в комуникация с колегите от Министерство на енергетиката, АЕЦ „Козлодуй“, БЕХ и ще работим в тази посока, добави тя.
Петкова коментира още, че съществува риск когато се поемат ангажименти или се сключват договори в енергийния сектор, без да е налице необходимата икономическа обоснованост. В сектор „Енергетика“ обикновено когато има такъв подход пораженията са много сериозни от гледна точка структурни проблеми, от гледна точка на финансовите проблеми, каза Петкова. Тя посочи, че такъв проблем е сключеният договор с „Боташ“, който по думите й е безспорно един договор, за чието подписване липсва икономическа обоснованост и резултатите към този момент са налице – 600 милиона лева задължения на „Булгаргаргаз“.
