На 24 януари се навършват 81 години от една от най-трагичните и опустошителни бомбардировки над Враца – събитие, оставило дълбока и незаличима следа в историята на града. В кървавия въздушен удар през 1944 година загиват 134 души, над 250 са ранени, а 1667 жители остават без дом в разгара на зимата. Очевидци разказват, че самолетите са стреляли с бордово оръжие по бягащите хора, превръщайки улиците в сцена на ужасяващ погром.
Враца е сред най-тежко пострадалите български градове след столицата. През годините последиците от разрушенията са заличени с общи усилия и задружен труд, но споменът за ужаса, мъката и загубата остава жив в паметта на поколенията. В онзи януарски ден са унищожени домове, семейства и човешки съдби, а цели фамилии изчезват под руините.
Сред трагично засегнатите е и семейството на Йосиф Петров – общественик, поет и учител, по-късно известен като доайен на българския парламентаризъм. Родом от врачанското село Чирен, през 1944 година той е директор на Занаятчийското училище в Бяла Слатина. Заедно със съпругата си Цветанка Мишонова преживяват една от най-тежките лични загуби – смъртта на двете им малки дъщери, едва на три и пет години. Години по-късно Йосиф Петров открива първото заседание на Седмото Велико народно събрание като най-възрастен народен представител, с което се поставя началото на демократичните промени и изработването на новата Конституция на България.
Десетки други невинни животи също са погубени в бомбения ад, а времето не успява да изтрие болката от случилото се. Паметта за трагедията остава морален дълг към загиналите и урок за бъдещите поколения.
В знак на почит към жертвите днес във врачанската църква „Свето Възнесение“ беше отслужена панихида. Пред мемориала на загиналите бяха положени венци и цветя, с които гражданите сведоха глава в мълчалив поклон пред паметта на невинните жертви.
