Договорените между правителството и големите търговски вериги намаления на цените на основни хранителни продукти могат да донесат краткосрочно облекчение за потребителите, но не представляват трайно решение на проблема с инфлацията. Това мнение изрази изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов.
Според него подобни инициативи вече са били прилагани в различни европейски държави, включително Гърция и Франция, но ефектът им обикновено е ограничен във времето. По думите му цените са отражение на състоянието на пазара и икономиката, а не самостоятелен проблем, който може да бъде решен чрез временни кампании.
Николов посочва, че за трайно понижаване на цените е необходимо да бъдат решени редица структурни проблеми – липса на достатъчна конкуренция, наличие на прекалено много посредници между производителите и крайните клиенти, нелоялни търговски практики и различни схеми, които изкривяват пазара.
По думите му държавата трябва да насочи усилията си към подобряване на функционирането на цялата търговска система. Той дава пример с пазарите в големите градове, където много от сергиите остават празни, което според него е знак, че производителите не успяват да достигнат директно до потребителите и са принудени да работят чрез посредници.
Според председателя на потребителската организация резултатът е двоен проблем – производителите получават по-ниски приходи за труда си, а потребителите плащат по-високи цени в магазините.
Николов изразява и опасения относно качеството на някои продукти, които могат да бъдат включени в ценовите кампании. Той посочва като пример сирене, предлагано на изключително ниска цена, което според него поражда въпроси дали отговаря на очакваните стандарти за качество.
От организацията възнамеряват да направят собствени проверки на част от продуктите, включени в инициативите за по-ниски цени, за да установят дали са спазени изискванията за състав и качество.
Друг риск, който експертът откроява, е възможното негативно отражение върху малките търговци. Според него, ако големите вериги започнат да предлагат определени стоки на много ниски цени, малките магазини може да се окажат под сериозен натиск и да не успеят да издържат на конкуренцията.
По думите му това би могло да доведе до намаляване на броя на малките търговски обекти, което в дългосрочен план може да ограничи конкуренцията и да засили позициите на най-големите пазарни играчи.
Николов поставя и въпроса доколко инициативата достига до хората в по-малките населени места, където често липсват магазини от големите търговски вериги. Според него не е ясно дали именно потребителите са основният фокус на предприетите мерки.
Той смята, че зад инициативата вероятно стоят и цели, свързани с подпомагане на определени сектори от българското производство и хранителната индустрия. Според него това не е непременно проблем, но е важно обществеността да бъде информирана открито за реалните цели на подобни политики.
В заключение Богомил Николов подчертава, че инфлацията е сложен икономически процес, който зависи от множество фактори – международната обстановка, цените на енергоносителите, състоянието на производството, конкуренцията и логистичните разходи. По тази причина, според него, овладяването на поскъпването изисква последователна и дългосрочна политика, а не единични мерки с временен ефект.
Като пример той посочва състоянието на българското земеделие и намаляващото производство на редица плодове и зеленчуци. Според него именно възстановяването на производствения потенциал и подобряването на пазарната среда са сред ключовите стъпки за постигане на по-достъпни цени за потребителите.
