„Демократична България“ оттегля предложението си за премахване на текстовете в Закона за предучилищното и училищното образование, които забраняват т.нар. ЛГБТ пропаганда в училищата. Това съобщи народният представител от „Да, България“ Елисавета Белобрадова, която е сред вносителите на законопроекта.
Предложението беше част от по-широк пакет изменения в образователния закон, внесен на 29 май. Въпреки това общественото внимание се насочи почти изцяло към идеята за отпадане на спорните текстове, въведени преди две години по инициатива на партия „Възраждане“.
В своя позиция Белобрадова посочва, че именно тази част от законопроекта е предизвикала най-силен обществен отзвук, въпреки че според вносителите тя не е била сред основните акценти в предложенията за промени.
По думите ѝ въпросната разпоредба засяга проблем, който според нея не съществува в реалната практика на образователната система. Тя твърди, че по темата няма регистрирани сигнали в Министерството на образованието и науката.
Народният представител припомня, че още при приемането на текстовете преди две години формацията не ги е подкрепила, тъй като ги е възприела като инструмент за създаване на обществени страхове и разделение.
Въпреки несъгласието си с действащите разпоредби, от „Демократична България“ са решили да оттеглят законопроекта, за да не допринасят за ново обществено противопоставяне по темата.
Според Белобрадова училището трябва да остане място за образование, сигурност и развитие на учениците, а не арена за политически и идеологически конфликти. Тя подчертава, че усилията на институциите следва да бъдат насочени към реалните проблеми пред децата и образователната система.
В позицията си депутатът акцентира върху необходимостта учениците да бъдат защитени от насилие, агресия, употреба на наркотици, различни форми на натиск и всякакви вредни влияния, които могат да застрашат тяхното развитие и безопасност.
Оттеглянето на законопроекта на практика прекратява засега дебата по конкретното предложение, като от „Демократична България“ заявяват, че ще търсят по-широк консенсус по спорните въпроси, преди да предприемат нови законодателни инициативи в тази сфера.
Темата продължава да предизвиква остри политически и обществени реакции, като различните партии остават на противоположни позиции относно необходимостта от подобни текстове в образователното законодателство.
