На 27 декември Православната църква почита Стефановден – празникът, с който символично се затваря годишният църковен календар. Денят е посветен на свети Стефан – първия мъченик на християнската църква и един от най-ревностните последователи на Иисус Христос в Йерусалим.
След Възкресението, Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух над апостолите, християнската общност започнала бързо да нараства. Вярващите се събирали вечер след работа за обща молитва и причастие, а след това споделяли трапезата си. С времето обаче възникнали напрежения, тъй като част от християните – особено тези от еврейското разсеяние, дошли от други земи – се чувствали пренебрегвани.
Апостолите решили да отделят служението на словото и молитвата от грижата за общността и призовали вярващите да изберат седем достойни мъже, изпълнени с мъдрост и Светия Дух. Така били поставени първите дякони, сред които на първо място бил Стефан – „мъж, изпълнен с вяра и сила“. Макар задачата им първоначално да била свързана с практическа помощ, дяконите бързо се утвърдили и като проповедници на Христовото учение.
Свети Стефан се отличил с пламенна вяра и убедително слово, като извършвал чудеса и свидетелствал за Христос сред народа. Това предизвикало гнева на част от религиозните водачи в Йерусалим, които не успели да се противопоставят на неговата мъдрост. След силна и разобличителна реч той бил обвинен в богохулство и по тогавашните правила бил убит с камъни. Така Стефан остава в историята като първомъченик на Църквата.
Стефановден е не само църковен, но и дълбоко народен празник. По традиция на този ден младите посещават по-възрастните си роднини, приготвят се характерни за региона ястия, а момичетата изпълняват обичая ладуване, свързан с гадаене за бъдеща женитба. Празникът е наситен със символика за завършек, благословия и ново начало.
Имен ден на Стефановден празнуват Стефан, Стефка, Стефана, Стефанка, Стефания, Станимир, Станислав, Стоян, Стояна, Венцислав, Венцеслава, Венета, Цанко, Цанка и още много производни на тези имена.


