На 20 януари Българската православна църква почита паметта на Св. Евтимий, патриарх Търновски – последният предстоятел на Българската църква през Второто българско царство и една от най-значимите личности на българското Средновековие. Днес имен ден празнуват Евтим и Евтимий.
Св. Евтимий Търновски е роден около 1320–1330 г. и според някои източници произхожда от знатния род Цамблаковци. Получава духовното си образование в търновските манастири и приема монашески чин, а по-късно става ученик и най-близък съратник на Теодосий Търновски в Килифаревския манастир.
След смъртта на своя учител в Цариград Евтимий преминава през манастира „Студион“ и Света гора – Атон, където пребивава в лаврата на Свети Атанасий. По нареждане на византийския император Йоан V Палеолог е изпратен на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се завръща в Зографския манастир. Около 1371 г. се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново, който се превръща в център на Търновската книжовна школа.
Св. Евтимий извършва мащабна правописна и езикова реформа, като поправя църковните книги чрез съпоставка с гръцките оригинали. Неговите текстове се утвърждават като образец за православния свят и оказват силно влияние върху книжовността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества.
През 1375 г. Евтимий е избран за български патриарх по всенародно желание в един от най-тежките периоди за държавата. По време на падането на Търново той се проявява като духовен водач и защитник на народа, изправяйки се срещу насилието и вдъхвайки надежда с думите си за бъдещото възкресение след страданието.
След завладяването на столицата патриарх Евтимий е изпратен на заточение, вероятно в Родопите, където умира около 1401–1402 г. До наши дни са достигнали 15 негови съчинения – жития, похвални слова, литургични текстове и послания, макар да се предполага, че значителна част от творчеството му е загубена.
Св. Евтимий Търновски е канонизиран за светец, а паметта му се почита на 20 януари заедно със Св. Евтимий Велики. Значението му за българската духовност, книжовност и културно влияние през XIV век остава неоценимо.
