В условията на засилено напрежение, породено от първоначалните предложения във вече оттегления проектобюджет на НЗОК за 2026 г., Българският лекарски съюз излезе с категорична позиция, че заложените в него обещания са били неизпълними, нереалистични и са довели единствено до разединение в медицинската общност. Според организацията проектът е игнорирал цели направления в здравеопазването и е създал изкуствено напрежение сред работещите в системата.
БЛС припомня, че времето на гарантираните държавни заплати, несвързани с реална работа, натоварване и квалификация, е останало в миналото преди повече от 25 години. Днес моделът на финансиране е основан на заплащане за реално извършена дейност. Опитите да бъде възродена уравниловката чрез „раздаване на калпак“ се оценяват като порочни, разрушителни и противоречащи на принципите на съществуващата система за финансиране на лечебните заведения.
От Съюза подчертават, че всеки, който желае сигурна държавна заплата, и сега има възможност да работи в структури, финансирани пряко от Министерството на здравеопазването. Разширяването на този подход към цялата система, според БЛС, създава усещане за несправедливост и задълбочава разслоението между отделните медицински специалисти.
Организацията остава твърда в позицията си, че истинските проблеми – недостигът на кадри, ниското заплащане, липсата на предвидимост за младите лекари и специалисти по здравни грижи и неравномерното разпределение на персонала – могат да бъдат решени единствено чрез последователна държавна политика, а не чрез краткосрочни механични решения.
В тази посока БЛС предлага устойчиви мерки, насочени към привличане и задържане на медицински кадри: подкрепа за младите лекари през първите години на специализация и за специалистите по здравни грижи в първите пет години от професионалното им развитие. Това, според съюза, не е дискриминация, а стратегическа инвестиция в бъдещето на здравеопазването.
От организацията настояват държавата да осигури целево финансиране за възнагражденията на медицинския персонал в демографски уязвими и икономически изостанали региони, с цел постигане на достойни доходи и стабилно кадрово обезпечаване.
В заключение БЛС подчертава, че устойчивото развитие на здравната система не може да бъде постигнато чрез уравниловка или механични промени, а чрез дългосрочна, стратегическа политика, базирана на ясно разпределени роли, отговорности и ефективно управление на ресурсите. Само такъв подход може да гарантира качество, стабилност и защита на общественото здраве в дългосрочен план.
