Цената на природния газ в България се повиши с 32,52% през ноември, а електроенергията за бизнеса е поскъпнала със 77,3% на годишна база към септември. На този фон повече от половината осигурени работещи в страната получават доходи под необходимите за нормална издръжка, показват данните на КНСБ.
КЕВР утвърди цена на природния газ за ноември от 58,43 евро за мегаватчас без такси, акциз и ДДС при 44,09 евро месец по-рано. Увеличението е било ограничено чрез използване на допълнителни количества газ от хранилището в Чирен. Без тази мярка поскъпването е можело да достигне близо 40%.
За домакинствата засега не се предвижда промяна в цените на тока и парното през настоящия регулаторен период. По-сериозният въпрос остава как по-високите енергийни разходи ще се отразят на бизнеса и дали част от тях няма да бъдат прехвърлени върху крайните цени.
Особено уязвими са производителите на храни, хлебопроизводителите и предприятията за преработка и съхранение. При тях електроенергията, транспортът, горивата и суровините са пряка част от себестойността на продукцията.
Държавата предвижда компенсации за бизнеса за използваната електроенергия, като за октомврийските фактури средният размер е около 40–41 евро за мегаватчас. Обсъждат се и допълнителни механизми за подкрепа на енергоемките предприятия.
Натискът обаче се усеща и от домакинствата. Според КНСБ към третото тримесечие на 2026 г. един работещ човек, който живее сам, се нуждае от 842 евро нетен месечен доход за нормална издръжка.
За семейство с двама работещи родители и едно дете необходимият общ нетен доход достига 1516 евро месечно.
Особено тревожен е фактът, че 57,7% от осигурените лица, или около 1,5 млн. души, получават доходи под необходимата брутна заплата за издръжка от 1085 евро.
Разходите продължават да растат не само заради енергията. За година хранителните стоки са поскъпнали с 5,3%, нехранителните – със 7,2%, а храните и напитките в заведенията – със 7,7%.
На този фон КНСБ настоява през 2027 г. възнагражденията да нараснат средно с поне 10%, както в обществения сектор, така и в частния бизнес.
Данните очертават все по-сериозен икономически натиск – предприятията плащат повече за енергия и производство, а значителна част от работещите вече трудно покриват основните си разходи.
Ключовият риск е по-високите производствени разходи постепенно да се прехвърлят върху цените на храните, стоките и услугите, което допълнително да натовари семейните бюджети.
