Влизането в еврозоната не води само по себе си до повишаване на инфлацията, показва анализ на Фискалния съвет. Според експертите поскъпването на стоките и услугите не е резултат от смяната на валутата, а от реални икономически фактори като военни конфликти, ръст на производствените разходи, повишено търсене, цените на енергията и провежданата икономическа политика.
В анализа се подчертава, че въвеждането на еврото представлява номинална промяна, при която цените и доходите се преизчисляват по фиксиран курс. Това не води до увеличаване на паричното предлагане, още повече че България дълги години функционираше в условията на валутен борд.
Опитът на държавите, вече приели еврото, сочи, че ефектът върху инфлацията е минимален и еднократен. Според Фискалния съвет широко разпространеното усещане за рязко поскъпване често има психологически характер, а не се потвърждава от реалните данни.
Проучването сравнява хармонизираните средногодишни инфлационни нива в шест държави в период от три години преди и три години след присъединяването им към еврозоната. Преди въвеждането на еврото в част от страните се наблюдава значително повишаване на инфлацията, като най-осезаемо е в Естония, докато в Латвия тя варира от отрицателни до умерени стойности.
През първата година след приемането на еврото инфлацията нараства в Словения, Естония и Латвия, но в същото време намалява чувствително в Словакия, Литва и Хърватия. Във втората и третата година след въвеждането на общата валута във всички изследвани държави се отчита стабилизиране и връщане към умерени инфлационни нива.
Дори в Хърватия, където инфлацията остава по-висока, данните показват, че тя е по-ниска в сравнение с периода непосредствено преди присъединяването към еврозоната, заключава Фискалният съвет.
