Храните в България са поскъпнали с 54% за последните пет години, но покупателната способност на хората на минимална заплата е нараснала с над 20%, предаде БГНЕС.
Данните за периода между август 2021 и август 2026 г. поставят България на второ място в Европейския съюз по ръст на цените на храните след Унгария, където увеличението достига 57%. Средното поскъпване на храните и безалкохолните напитки в ЕС за същия период е 34%.
В Румъния цените са нараснали с 53%, докато увеличението е значително по-малко в големите европейски икономики. Във Франция храните са поскъпнали с 25%, в Италия – с 30%, в Германия – с 34%, а в Испания – с 35%.
Въпреки силното поскъпване на храните, увеличението на минималната заплата у нас е довело до ръст с над 20% на количеството храна, което може да бъде купено с нея спрямо 2021 г. Подобна тенденция се наблюдава в Хърватия, Албания, Румъния, Унгария и Литва.
Показателят обаче отчита покупателната способност на брутната минимална заплата единствено спрямо храните. Той не включва данъците и разходите за жилище, електроенергия, транспорт и други нужди и затова не показва цялостната промяна в жизнения стандарт.
В Сърбия и Черна гора количеството храна, което може да бъде купено с минимална заплата, е нараснало с 37% за пет години. Минималните възнаграждения в двете държави са се увеличили съответно със 103% и 102%.
В Германия покупателната способност на минималната заплата спрямо храните е нараснала с 9%, в Гърция – със 7%, а в Ирландия – с 10%. Във Франция и Испания минималната заплата е загубила позиции спрямо цените на храните съответно с 4% и 5%.
Данните показват, че увеличението на минималната заплата в България е изпреварило хранителната инфлация за разглеждания петгодишен период. В същото време страната остава сред държавите с най-ниски минимални доходи в ЕС, а поскъпването на храните у нас е сред най-високите в общността.
