От под 1% потребители през 1995 година днес интернет вече достига до близо две трети от световното население. От технологичен лукс той се превърна в неразделна част от ежедневието, което поставя логичния въпрос – колко време всъщност прекарваме онлайн. Според последните данни на „Дейта Рипортъл“, които анализират глобалните дигитални навици, средностатистическият потребител сърфира в интернет по 6 часа и 39 минути на ден. От тях около два часа и половина са посветени на социалните мрежи, а близо четири часа и половина достъпът е чрез мобилен телефон, съобщава NOVA.
При децата и младежите обаче цифрите са значително по-високи. Хората на възраст между 10 и 24 години прекарват средно по 7 часа и 36 минути дневно в интернет, което засилва тревогите за прекомерната му употреба. По данни на Световната здравна организация повече от едно на всеки десет деца до 15-годишна възраст показва проблемно поведение в социалните мрежи и признаци на зависимост. Въпреки това Facebook остава най-популярната социална платформа в света с близо 3 милиарда активни потребители месечно.
Все повече държави търсят решения чрез законодателни ограничения. Австралия вече стана първата страна, която забрани достъпа до социални мрежи за деца под 16 години. В Дания подобна мярка се планира за под 15-годишните, а Франция е на крачка да се превърне в първата европейска държава с такава забрана, ако проектозаконът бъде окончателно одобрен. Подобни дискусии и законодателни инициативи текат още в Испания, Италия, Гърция и Норвегия.
В България достъпът до интернет е нараснал най-бързо сред страните от Европейския съюз за последните десет години. В момента 93% от домакинствата у нас имат интернет, при средно 95% за ЕС. Въпреки сравнително малката разлика страната ни заема 22-ро място по този показател. По дял на хората, които използват интернет редовно, сме още по-назад – 26-и, като след нас остава единствено Хърватия. Около 7% от българите никога не са ползвали интернет, докато в държави като Ирландия, Дания и Нидерландия почти цялото население е онлайн.
Начинът, по който използваме интернет, също се различава от средноевропейския. В България водещата причина за достъп до мрежата са телефонните и видеоразговорите чрез приложения. Следват социалните мрежи и чатовете, докато в Европа най-популярната онлайн дейност са съобщенията, а социалните платформи заемат едва пето място. Четенето на новини у нас изпреварва проверката на електронна поща, докато в останалите държави от ЕС имейлите са втората по честота активност. Онлайн пазаруването остава сравнително слабо разпространено – едва 47% от българите го използват, при 72% средно за ЕС.
Навсякъде в Европа интернет се достъпва основно чрез мобилен телефон, следван от лаптоп. Следват настолният компютър, таблетите и устройства като смарт телевизори и часовници. В България тези алтернативни устройства все още се използват по-рядко, докато в много европейски страни те вече изпреварват настолния компютър като средство за достъп до мрежата.
Макар и с по-бавни темпове, изкуственият интелект също навлиза в ежедневната онлайн употреба. Всеки пети българин вече го използва, при всеки трети в Европейския съюз. Най-широко разпространен е в Дания, където половината от населението прибягва до подобни технологии. България остава сред последните места по този показател, като след нас са само Италия и Румъния. У нас изкуственият интелект се използва основно за лични цели, значително по-рядко за работа и обучение, като липсата на нужда е основната причина за отказ от тези технологии.
