Според народните вярвания времето около Коледа и Нова година може да даде знаци за това каква ще бъде следващата година. В продължение на векове хората са наблюдавали природата и са свързвали атмосферните условия по празниците с реколтата, климата и благополучието през идните месеци.
Едно от най-разпространените поверия гласи, че ако на Коледа има виелица, пролетта ще дойде по-рано. Слана по клоните на дърветата в този ден пък се приема като знак за богата реколта от жито. Ако Коледният ден е топъл, се вярва, че пролетта ще бъде студена. Снегът на Коледа, според традицията, вещае плодородна и успешна земеделска година.
В народната традиция съществуват и забрани – от Коледа до Йордановден не бива да се ходи на лов, защото се смята, че това може да донесе нещастие на ловеца.
Особено значение се отдава и на деня от седмицата, в който се пада Коледа. Ако празникът е във вторник, се очакват обилни пролетни дъждове. Сряда вещае суха пролет, а четвъртък – по-мека зима без силни студове през януари и февруари. Коледа в петък според поверието предсказва суров студ чак до март. Когато празникът се падне в събота, се смята, че лятото ще бъде дъждовно и годината може да е неспокойна. Неделна Коледа пък вещае сухо лято, а ако е в понеделник – добра реколта през цялата година.
С особено внимание се наблюдава и времето на Нова година. Ако на 1 януари духа южен вятър, това се приема като знак за добра и богата година. Северният вятър се свързва със студено и неблагоприятно време през цялата година, а източният – с разногласия и трудности. Според друго поверие, ако първият ден от годината е слънчев и тих, без вятър, това не е добър знак за благополучие и веселие през идните месеци.
Макар днес тези вярвания да се възприемат по-скоро като част от фолклорното наследство, те остават жив спомен за връзката между човека, природата и празничния календар.
