Традицията на трите кадени вечери е един от най-ярките, но днес почти забравени елементи от обредния цикъл около Бъдни вечер и Коледа в Граовския край. Тя е придавала завършен смисъл на празниците и е носела силна защитна и лечебна символика. Това разказа за БТА историкът и краевед от Брезник Аниела Асенова.
По думите ѝ първата кадена вечер се извършвала на Бъдни вечер, втората – в нощта срещу Нова година, а третата – в навечерието на Богоявление (Йордановден). През тези три вечери домът се пречиствал чрез кадене с тамян, злото се прогонвало, а благополучието на семейството се измолвало за цялата година.
В навечерието на Бъдни вечер най-възрастният мъж в дома кадял празничната трапеза и цялата къща – от мазето до тавана. На масата се запалвала свещ, забодена в обредната погача, която след вечерята се поставяла в паничка със сурово жито. Същата свещ се палела отново в нощта срещу Нова година – втората кадена вечер, когато се почитал и Свети Василий Велики. Третата кадена вечер била в навечерието на Богоявление, когато свещта трябвало да изгори докрай.
Пепелта, останала от трите кадения, се съхранявала грижливо и се смятала за лековита. При болест малко от нея се разтваряло във вода и се давало на болния.
Аниела Асенова подчерта, че този период от годината е носел дълбока символика и е бил тясно свързан с прехраната и ежедневието на хората. Специфичен за Брезник и Брезнишко бил и обичаят при замесването на обредните хлябове. Първият хляб, който домакинята приготвяла, бил предназначен за малките коледари, които идвали рано сутринта. Затова месенето започвало още преди изгрев слънце.
Самото замесване било съпроводено с ритуал. Домакинята се обличала в нови дрехи и обувки, украсявала косата си с цвете и връзвала кърпа на главата. Преди да започне, правела кръстове върху нощвите и изричала благословия за изобилие през идната година. След това отпивала глътка червено вино, възприемано символично като причастие, и пристъпвала към месенето.
След хляба за коледарите се приготвяла погачата „колач“, върху която били изобразявани стопанският двор, животните, житните класове, овчарят и стадото. Третият обреден хляб бил т.нар. „свиня“ – продълговат хляб, символизиращ прасето и предназначен за селския свинар, а при форма на крава – за говедаря.
Краеведът разказа и за старо вярване, съхранено в района. На Бъдни вечер майката наблюдавала на светлината на газената лампа, наричана „виделче“, дали телата на децата ѝ хвърлят сянка – знак, че ще оцелеят. Споменът е записан от покойна жителка на село Конска – баба Енка, доживяла до преклонна възраст.
Празниците в Граово открай време били обвити в мистика, отбелязва Асенова. Хората гадаели за здраве и плодородие, включително чрез чупене на орехи, като кухият орех се възприемал като лош знак. Традицията на трите кадени вечери съществувала в района до началото на 60-те години на миналия век, но днес малцина я познават. Интересът към тези обичаи обаче бавно се възражда, а знанието за тях се пази най-вече от възрастните хора – живите носители на местната памет.
