Частните пенсионни фондове са готови да насочат част от управляваните от тях средства към изграждането и развитието на българска инфраструктура. Условието е държавата да предложи прозрачни, добре структурирани и икономически обосновани проекти, които могат да осигурят необходимата доходност за бъдещите пенсионери.
Възможността вече е заложена в законодателството. До 10% от активите на пенсионните фондове могат при определени условия да бъдат инвестирани в инфраструктурни проекти. Това може да включва пътища, ВиК, енергетика и дори проекти в областта на информационните технологии.
Изпълнителният директор на пенсионна компания „Съгласие“ Милен Марков припомни, че в миналото е обсъждан вариант пенсионните дружества да участват във финансирането на магистралата Русе – Велико Търново – Бяла чрез облигации, акции или привилегировани акции. До реализация обаче не се е стигнало заради липса на съгласие за параметрите.
Според Марков при подобни инвестиции трябва предварително да бъдат направени точни разчети за очаквания трафик, приходите и необходимите такси. Едва след доказване на икономическата жизнеспособност на проекта могат да бъдат създадени финансовите инструменти, в които пенсионните дружества да вложат средства.
От сектора посочват, че един от проблемите в момента е недостатъчният брой подготвени и печеливши инфраструктурни проекти в България. Като потенциална възможност представители на бранша дават пример с „Дунав мост“.
Главният изпълнителен директор на пенсионна компания „Доверие“ Светла Несторова обръща внимание и на друг потенциален ефект – привличането на частен капитал може да намали необходимостта големите инфраструктурни проекти да се финансират единствено от държавния бюджет и чрез поемане на нов дълг.
Възможностите не се ограничават само до изграждането на нови обекти. Според Несторова инвестиции могат да бъдат насочвани и към вече действаща инфраструктура при подходящ модел, който би могъл да включва концесиониране или приватизация.
От пенсионния сектор обаче поставят ясна граница – средствата на осигурените няма да бъдат насочвани към рискови или непрозрачни начинания. Марков и Несторова подчертават, че фондовете работят при определени инвестиционни стандарти и ще изискват прозрачност и икономическа обоснованост.
Според представителите на бранша участието на пенсионните фондове може дори да повиши контрола върху големите инфраструктурни инвестиции. При подобни проекти могат да бъдат привлечени институции като Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, което би добавило още едно ниво на оценка и контрол.
Предстои да стане ясно дали управляващите от „Прогресивна България“ ще развият този модел и ще предложат подходящи инфраструктурни проекти на пенсионните фондове, или големите инвестиции ще продължат да се финансират основно чрез държавния бюджет.
