На 22 декември православната църква отбелязва деня на света великомъченица Анастасия. Имен ден празнуват Анастасия, Сия, Сийка, Ася и Наташа. Името Анастасия произлиза от гръцки и означава „възкръснала“.
В народните вярвания светицата се свързва със символичното олицетворение на смъртта, поради което денят е смятан за особено важен. Според поверието на този празник не се работи, за да бъде „умилостивена“ светицата и да се предпази домът от нещастие. В Родопите празникът е познат още като Нашташа или св. Чьорна – персонифициран образ на смъртта.
Народната традиция повелява жените да не извършват никаква домашна работа – предене, тъкане или пране. Вярва се, че ако това бъде нарушено, св. Чьорна ще „почерни“ дома. Съществува и поверието, че в къщата, където не се почита света Анастасия, може да се случи нещастие.
Света великомъченица Анастасия е родена в семейството на знатен и богат римлянин. Още в млада възраст остава без майка, а баща ѝ я омъжва против волята ѝ за богат, но жесток езичник. Единствената ѝ утеха били молитвата и стриктното спазване на християнските добродетели.
Облечена в скромни дрехи и придружена от своята вярна слугиня, Анастасия често посещавала римските тъмници, където по онова време били държани множество християни. Тя носела храна и облекло, превързвала раните им, лекувала болните и ги утешавала с думи на вяра, любов и състрадание. Богатството си възприемала като средство, дадено ѝ от Бога, за да служи на другите.
Заради непоколебимата си вяра в Христос света Анастасия е осъдена на смърт и изгорена през 290 година. По-късно нейните мощи са пренесени в Цариград, където светицата е почитана като закрилница на страдащите и болните.
