На 23 юли 1942 година една от най-драматичните страници в българската история остава завинаги записана в паметта на поколенията. Точно в 11:45 часа Софийският военен съд произнася смъртни присъди срещу шестима души, обвинени в подривна дейност по време на Втората световна война.
Сред осъдените е и поетът Никола Вапцаров, който тогава е едва на 32 години. Приживе той успява да издаде само една стихосбирка – „Моторни песни“, публикувана през 1940 година, но творчеството му по-късно се превръща в едно от най-значимите в българската литература.
Присъдата е изпълнена още същата вечер – малко след 21:00 часа на Гарнизонното стрелбище в София.
В часовете преди разстрела Вапцаров създава едни от най-запомнящите се стихове в българската поезия. Знаейки, че му остават само мигове живот, той изписва на стената на килията си думите:
„Разстрел, и след разстрела – червей. Това е толкоз просто и логично. Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото те обичахме!“
Десетилетия по-късно Никола Вапцаров остава сред най-обичаните български поети, а неговото творчество продължава да вдъхновява със своята човечност, вяра и непримирим дух.
