Дълго време част от научните изследвания създаваха впечатлението, че умерената употреба на алкохол може да бъде свързана с по-нисък риск от деменция. По-нови анализи обаче поставят тази връзка под сериозно съмнение и насочват към възможността наблюдаваният ефект да се обяснява с други фактори.
По-стари наблюдателни проучвания очертават т.нар. J-образна зависимост. При нея хората, които не употребяват алкохол, и тези с висока консумация изглеждат с по-висок риск, докато умерените потребители – с по-нисък.
Учените обаче все по-често предупреждават, че подобни резултати могат да бъдат изкривени от социални и здравни различия между отделните групи.
Хората, които пият умерено, например по-често имат по-висок образователен и социално-икономически статус, по-добър достъп до здравни грижи и по-добро общо здравословно състояние. Сред въздържателите пък могат да попаднат хора, които са спрели употребата на алкохол заради заболяване или ранни симптоми на когнитивен спад.
Това означава, че по-ниският риск при умерените потребители не е задължително причинен от самия алкохол.
При прекомерната и продължителна употреба картината е по-ясна. Алкохолът може да предизвиква оксидативен стрес и възпалителни процеси в мозъка, както и да увеличава риска от високо кръвно налягане и инсулт. Тези фактори са свързани и с развитието на съдова деменция.
При тежка зависимост може да се развие и синдромът на Вернике–Корсаков, който е свързан със сериозен недостиг на витамин B1 и увреждане на мозъка.
По отношение на по-малките количества все още няма напълно определена граница, под която употребата да се смята за безрискова за мозъка.
Британско изследване сред десетки хиляди души открива връзка между по-високата консумация на алкохол и по-малък обем на сивото и бялото мозъчно вещество. Учените уточняват, че това не означава автоматично по-ниски когнитивни способности, но тенденцията предизвиква интерес за допълнителни проучвания.
Други дългосрочни изследвания откриват връзка между сравнително ниска консумация и по-голям спад в определени езикови и когнитивни способности.
По-нов подход използва генетични характеристики, свързани с вероятността човек да употребява повече или по-малко алкохол. При подобни анализи учените не откриват доказателства за защитен ефект при ниска консумация. Вместо това рискът от деменция се увеличава с нарастването на предполагаемата употреба.
Засега науката не е определила точно количество, при което започва увреждането. Данните обаче не дават основание човек да започва да пие алкохол с цел профилактика на деменция.
