В началото на ХХ век Нова година във Варна се посрещала с изискани балове, светски блясък и строга етикетна култура. Това разкриват спомени, събрани и описани от етнографа Веска Стоянова в книгата „У дома преди сто години“, които връщат към атмосферата на един град, съчетаващ европейския дух с дълбоко вкоренени народни традиции.
Едно от централните места на празничния живот бил Офицерският, по-късно Военен клуб, открит и осветен именно на 31 декември 1899 година за първия новогодишен бал. Сградата, проектирана от инженер-майор Тодор Бояджиев и изградена от предприемача Стефан Иванов, бързо се превърнала в символ на елитния обществен живот в морската столица.
Балният сезон във Варна започвал на Архангеловден и продължавал до пролетта. На Нова година, след семейната вечеря, варненските семейства се отправяли към Военния клуб с файтони или шейни. Именно там младите дами за първи път били представяни пред обществото с тържествена церемония, съпроводена от „паркетни кавалери“ във фракове и бели ръкавици. Влизането в балната зала било строго режисирано и ръководено от шамбелан – обикновено началникът на гарнизона.
Новогодишните балове събирали не само местния елит, но и чуждестранни консули. Празничната атмосфера се допълвала от богато подреден бюфет, украсена елха и музиката на духовите оркестри на флота и пехотата. Танците следвали европейската мода – валс, танго, фокстрот, чарлстон и румба, а офицерите, особено морските, били предпочитани кавалери заради възпитанието, външния вид и умението си да танцуват.
Дамите впечатлявали с дълги вечерни рокли от коприна, тафта или ламе, допълнени с дантели и тюл, а аксесоарите били неизменна част от визията. Мъжете от своя страна се придържали към строг дрескод – фракове, цилиндри, бели ризи с твърди яки, лачени обувки и елегантни бастуни.
Освен във Военния клуб, новогодишни тържества организирали дружества, банки и институции на различни места в града. През 30-те години на ХХ век общината започнала да организира и бал, отворен за всички граждани, но със задължително официално облекло. Събитието имало и благотворителна насоченост – събраните средства били дарявани на нуждаещи се варненци.
Наред със светските увеселения, Нова година във Варна била неразривно свързана и с народните обичаи. Сурвакарите обикаляли домовете, а стопаните ги посрещали с плодове, сушени лакомства и дребни пари. Празничната трапеза символизирала изобилието – пита, баница с дрян и пара, месо от коледното прасе и задължителната баклава за първия ден на годината.
Елхата украсявала домовете до Йордановден, макар че в миналото тя била привилегия основно за по-заможните семейства. Други заменяли елхата с дрянови или елхови клони, а традицията била донесена първоначално от чужденци и дипломати, живеещи във Варна.
Така варненци съчетавали изисканата европейска култура с българските обичаи, превръщайки Нова година в празник на блясъка, добротворството и надеждата за идващата година.
