Пилотен европейски проект разкри сериозни пропуски в контрола върху опасните химични смеси – 19% от проверените продукти в ЕС не са били нотифицирани към националните токсикологични центрове, въпреки че това е задължително по закон. Данните обхващат 1597 продукта, инспектирани в 18 държави членки, и поставят въпроса за ефективността на контролните механизми в рамките на единния европейски пазар.
Допълнително притеснение буди фактът, че 15% от проверените смеси не са съдържали задължителния уникален идентификатор на формулата – 16-цифрен код, който позволява на лекарите бързо да установят състава на продукта при инцидент. Липсата му може да забави медицинската реакция и да увеличи риска за пострадалите.
Системата за класифициране, етикетиране и опаковане на химикали в ЕС има за цел да осигури висока степен на защита на здравето и околната среда чрез единни стандарти за предупреждения, символи и инструкции за безопасност. Именно тя гарантира, че при спешни случаи токсикологичните центрове разполагат с точна информация за веществата, с които са имали контакт пациентите.
Според експерти опасните смеси могат да попаднат във всекидневната среда по различни канали – от препарати за растителна защита до почистващи вещества в производствени предприятия и материали за опаковки. Затова пропуските в регистрацията не са просто административно нарушение, а потенциален риск за общественото здраве и безопасността на хранителната верига.
На този етап няма данни България да е сред държавите с установени нарушения в рамките на проверките. У нас уведомленията се подават към Националния център по токсикология към „Пирогов“ чрез национална система. Въпреки това резултатите на европейско ниво показват нуждата от постоянен мониторинг, прозрачност и координация между институциите.
Специалистите подчертават, че засилен контрол върху производители, вносители и дистрибутори е ключов, за да се гарантира спазването на стандартите и да се предотвратят рискове за потребителите. По думите им темата изисква не еднократни проверки, а системна политика, която да гарантира, че правилата се прилагат на практика, а не остават само на хартия.
